О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 23.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 960/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. И. от гр. П. чрез процесуалния му представител адв. Г, срещу постановеното по в. гр. д. № 99/2009 г. решение № 177 от 04.08.2009 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 382 от 12.12.2008 г. по т. д. № 209/2007 г. на Плевенски окръжен съд в атакуваната пред въззивния съд част, с която е отхвърлен предявеният от Ю. И. против „С” Е. иск за разликата над сумата 44 486.94 лв. до сумата 96 277.50 лв., претендирана като равностойност на дружествен дял от имуществото на ответното дружество, дължима като последица от прекратяване на членството на ищеца в дружеството, и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на сумата 1 500 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Според касатора, основният спорен по делото въпрос – за счетоводния баланс, въз основа на който следва да бъдат уредени имуществените последици по повод прекратяване на членственото му правоотношение като съдружник, е разрешен от въззивния съд в противоречие с материалния закон, а преценката на събраните доказателства и на доказателствената им стойност е извършена в нарушение на разпоредбите на чл.154 от ГПК /отм./ и чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. Предвид релевираните и пространно изложени в жалбата доводи, касаторът прави искане за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно – за решаване на правния спор по същество чрез уважаване на осъдителния иск в пълния претендиран размер, ведно с присъждане на разноските.
Изложението на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в самата жалба, като искането за достъп до касационен контрол е обосновано с всички визирани в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания. Касаторът поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната и с казуалната практиката на ВС и ВКС, а същевременно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като значими по см. на чл.280, ал.1 от ГПК са определени следните въпроси : 1. Счетоводният баланс, съставен на основание чл.125, ал.3 от ТЗ за уреждане на имуществените последици с напускащ съдружник в ООД, следва ли да отговаря на изискванията на чл.23, ал.2 от Закона за счетоводството за вярно и честно представяне на имущественото състояние на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването; и 2. Допустимо ли е въззивният съд да признае за истински и притежаващ доказателствена стойност един документ, когато този документ е оспорен по реда на чл.154 от ГПК /отм./, признат е за неистински или за невалиден от първоинстанционния съд и във въззивното производство заинтересованата страна не е направила изрично искане за новото му обсъждане. Тезата за наличие на предпоставките по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК е подкрепена с множество цитирани актове на ВС и ВКС – решения и определения по конкретни дела, и с позоваване на т.19 от ППВС № 1/1985 г. и т.1 от ППВС № 7/1965 г. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е обосновано с твърдения за липса на съдебна практика, даваща разрешение на поставените специфични /според касатора/ въпроси. В жалбата са формулирани и други въпроси /стр.15, т.3/, които обаче касаят преценката за правилност на атакуваното решение и са неотносими към производството по чл.288 от ГПК.
Ответникът по касация „С” Е. – чрез процесуалния си представител адв. О, изразява становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище са изложени в писмен отговор от 09.09.2009 г., съдържащ и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, намира следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, решението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, които подлежат на проверка при произнасянето по чл.290 от ГПК само в случай на допуснато касационно обжалване. Посочването на значимия за конкретното дело въпрос е задължение на касатора и определя предмета на касационната жалба, от която е обвързана касационната инстанция в производството по чл.288 от ГПК – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Преценката на поддържаните от касатора твърдения и доводи, с които е обосновано искането за достъп до касационно обжалване, във връзка с изводите на решаващия съд, обусловили изхода на делото, мотивира настоящия състав да приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на обжалването.
Първият поставен въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е квалифициран от касатора като материалноправен и касае изискванията, на които следва да отговаря съставеният за целите на чл.125, ал.3 от ТЗ счетоводен баланс на ООД, за да съответства на разпоредбата на чл.23, ал.2 от Закона за счетоводството, изискваща вярно и честно отразяване на имущественото състояние на дружеството, и да послужи като база за определяне равностойността на дружествения дял на напускащ съдружник. Значението на въпроса е принципно за всяко производство, образувано по иск с правно основание чл.127 във вр. с чл.125, ал.3 от ТЗ, доколкото преценката на решаващия съд в тази насока рефлектира върху крайните изводи за основателност или неоснователност на иска. В конкретния случай обаче въпросът е поставен за обсъждане в производството по чл.288 от ГПК единствено с цел проверка на правилността на изводите на въззивния съд относно конкретни релевантни за изхода на спора факти – за базата, върху която следва да бъде изчислена равностойността на претендирания от касатора – ищец дружествен дял. В хода на делото правният спор между страните е бил концентриран върху това, какво е имущественото състояние на ответното дружество към 30.06.2007 г. – датата на прекратяване на членството на съдружника Ю. И. , като отправна точка за определяне на равностойността на дружествения му дял по повод на прекратяването в съответствие с разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ. При разрешаване на спора въззивният съд не е възприел механично и безкритично представения от ответника счетоводен баланс, съответно не е отрекъл необосновано доказателствената стойност на представения от ищеца баланс, каквито твърдения се поддържат в касационната жалба. Изводите на съда за стойността на притежаваното от „С” ООД имущество към посочената дата, а оттук – и за равностойността на дружествения дял на ищеца, са изградени в резултат на съвкупна преценка и анализ на двата оспорени в хода на процеса баланса във връзка с многобройните заключения на съдебно-икономическите експертизи по делото. Преценката е извършена, за да се установи действителната стойност на имуществото и на дружествения дял на напускащия съдружник въз основа на счетоводен баланс, който съответства на изискването на чл.23, ал.2 от ЗСч. за вярно и честно отразяване на имущественото състояние на предприятието към релевантния за спора момент. Ръководейки се от тази цел, въззивният съд е възприел част от експертните заключения, според констатациите в които балансовата стойност на имуществото на „С” ООД към 30.06.2007 г. следва да бъде коригирана /намалена/ със стойността на констатирани при извършена инвентаризация липси на стоково-материални ценности, неосчетоводени по установения в ЗСч. ред. В резултат на това съдът е стигнал до извода, че сумата, която има право да получи ищецът – касатор на основание чл.127 във вр. с чл.125, ал.3 от ТЗ, е 37 835.45 лв., а не 96 277.50 лв. – сумата, претендирана чрез предявения и частично отхвърлен от първоинстанционния съд иск. Правилността на преценката кое от експертните заключения следва да бъде кредитирано и ползвано като база за определяне равностойността на дружествения дял би могла да бъде проверявана в производството по чл.290 от ГПК с оглед евентуален порок на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, но не може да бъде основание по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касация. Всички релевирани от касатора доводи, с които е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване по повод на първия формулиран въпрос, касаят посочената преценка, което изключва приложното поле на касационното обжалване поради отсъствие на същественото условие на чл.280, ал.1 от ГПК.
Изложените в касационната жалба съображения във връзка с втория формулиран като процесуалноправен въпрос – за допустимостта въззивният съд да основава изводите си на оспорен по реда на чл.154 от ГПК /отм./ документ, признат за неистински от първоинстанционния съд, когато обсъждането му не е поискано изрично от заинтересованата страна във въззивното производство, по същество представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл.154 от ГПК /отм./ и чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ в хода на въззивното производство. Евентуалните процесуални нарушения при обсъждането на доказателства могат да обосноват отмяна на решението на основание чл.281, т.3 от ГПК, но не и допускане на касационното му обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 във вр. с чл.288 от ГПК – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на обжалването по повод на посочения въпрос.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК като обуславящ решаващите изводи на съда за частично отхвърляне на предявения осъдителен иск, по отношение на същия не са изпълнени допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преди всичко цитираните в жалбата решения, определения и постановления на ВС и ВКС /които не е нужно да бъдат изброявани/ са относими към доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, но не доказват основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за достъп до касационно обжалване. Същевременно произнасянето на въззивния съд по повод доказателствената стойност на оспорения от касатора – ищец документ /инвентаризационен опис/ е изцяло в съответствие с дадените в т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС разяснения относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане на делото. Според т.19 от ТР № 1/2001 г., дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, тъй като има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор; При въззивно обжалване на първоинстанционното решение съдът извършва самостоятелна преценка на целия събран в двете инстанции фактически и доказателствен материал, като в резултат на тази преценка прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора и постановява собствено решение по отношение на предявения иск; При съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивният съд потвърждава обжалваното първоинстанционно решение. Въззивният съд е процедирал съобразно цитираните задължителни разрешения като е извършил самостоятелна преценка на всички събрани в хода на делото доказателства, в т. ч. и на оспорения в първоинстанционното производство по реда на чл.154 от ГПК /отм./ инвентаризационен опис, достигнал е до собствени изводи по съществото на правния спор и е потвърдил атакуваното пред него решение поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на предявения от Ю. И. срещу „С” ООД осъдителен иск за разликата над сумата 44 486.94 лв., присъдена с влязлата в сила част на първоинстанционното решение, до претендирания размер от 96 277.50 лв. Съответствието на решаващите изводи по поставения от касатора процесуалноправен въпрос с постановките, съдържащи се в задължителната практика на ВКС, изключва достъпа до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Относно поддържаните доводи за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК следва да се отбележи, че в жалбата липсва аргументация за значимостта на посочения процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационно обжалване на така заявеното основание не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 177 от 04.08.2009 г., постановено по в. гр. д. № 99/2009 г. на Великотърновски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :