О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 16.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 964/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х” АД със седалище в гр. П. срещу решение № 46 от 14.07.2009 г. по в. гр. д. № 300/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение по т. д. № 130/2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. П. П. против „Х” АД иск с правно основание чл.71 от ТЗ и установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.71 от ТЗ, вместо което исковете са уважени, като на основание чл.71 от ТЗ е отменено решение на Съвета на директорите на „Х” АД по протокол № 2/30.05.2008 г. и списък вх. № 16/31.05.2008 г. на акционерите, които в едномесечен срок от обявяване на поканата за записване на акции в търговския регистър са записали акции от капитала на дружеството съгласно решение на извънредното общо събрание от 06.01.2008 г., поради нарушено членствено право по чл.194, ал.1 от ТЗ на ищеца – акционер и на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.71 от ТЗ е прието за установено по отношение на ответното дружество, че Г. П. е упражнил правото си по чл.194, ал.1 от ТЗ като е записал и заплатил 30 964 броя акции от увеличението на капитала на дружеството, извършено в съответствие с решение на извънредното общо събрание от 06.01.2008 г.; Присъдени са разноски в полза на ищеца в размер на 1 700 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на исковете. Касаторът се позовава на незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд, че ищецът е упражнил правото си на акционер за записване на нови акции в процедурата по увеличение на капитала на дружеството в рамките на едномесечния срок, определен с решението на общото събрание за извършване на увеличението. Излага съображения за недопустимо прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК, регламентираща правилата за спазване на процесуалните срокове в гражданския процес, към уредените в Търговския закон процедури и конкретно – към процедурата за увеличение на капитала на акционерно дружество при предпоставките на чл.194 от ТЗ. Поддържа доводи за недопустимост на установителния иск по чл.124, ал.1 във вр. с чл.71 от ТЗ като твърди, че търсеното чрез иска съдебно установяване е лишено от правен интерес. Алтернативно релевира доводи за неоснователност на иска поради недоказаност на обема на акционерното участие на ищеца преди увеличението на капитала, обуславящо правото му на съразмерно записване на нови акции при увеличението на капитала.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът обосновава приложното поле на въззивното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа, че с решението въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика по аналогични правни казуси. Въпросите са формулирани в изложението така : 1. Налице ли е припокриване на понятията „общоизвестен факт” по см. на чл.155 от ГПК и „публично известен факт”, за какъвто въззивният съд е приел съдържащата се в Интернет информация?; 2. Допустимо ли е прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК в рамките на процедурите и производствата по Търговския закон? 3. Включва ли понятието „поща” по см. на чл.62, ал.2 от ГПК и дейността на куриерски фирми, действащи при условията на Закона за пощенските услуги?.
Ответникът по касация Г. П. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 26.10.2009 г., като изразява становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК от надлежна страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да уважи предявените от Г. П. П. против „Х” АД обективно съединени искове с правно основание чл.71 от ТЗ и чл.124, ал.1 във вр. с чл.71 от ТЗ, след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение за отхвърлянето им, съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че ищецът Г в качеството на акционер в ответното дружество е упражнил надлежно и в рамките на едномесечния срок, определен с решение на извънредното общо събрание на акционерите от 06.01.2008 г., правото си по чл.194, ал.1 от ТЗ да запише нови акции в процедура за увеличение на капитала на дружеството, проведена в съответствие с решението от 06.01.2008 г. Изводът за надлежно упражняване на правото за записване на акции е аргументиран с обстоятелствата, че едномесечният срок по чл.194, ал.3 от ТЗ е изтекъл на 30.05.2008 г.; че на тази дата, т. е. в последния ден от срока, ищецът е предал заявлението си за записване на нови акции на куриерска фирма, за да бъде доставено в ответното дружество и заведено в съотв. регистър; че до края на работния ден на 30.05.2008 г. е внесъл в банка и паричната вноска за придобиване на акциите. Възражението на ответника за преклудиране на правото за придобиване на акции поради депозиране на заявлението за записването им след изтичане на преклузивния срок – на 02.06.2008 г. вместо до 30.05.2008 г., е счетено за неоснователно с аргумент, че преценката за спазване на срока следва да бъде извършена чрез прилагане по аналогия на чл.62, ал.2 от ГПК. Позовавайки се на нормата на чл.62, ал.2 от ГПК, според която срокът не се смята пропуснат, ако документите /в случая заявлението/ са изпратени по пощата преди изтичането му, и с оглед на факта, че ищецът е предал заявлението на куриерска фирма /приравнена на „поща” по см. на чл.62, ал.2 от ГПК на основание чл.38, т.2 от Закона за пощенските услуги/ в последния ден от едномесечния срок /30.05.2008 г./, въззивният съд е направил извод, че заявлението е депозирано в срок и оттук – че правото по чл.194, ал.1 от ТЗ не е било преклудирано, упражнено е надлежно и е породило претендираните чрез исковете последици.
Решението е подписано с особено мнение на председателя на състава и докладчик по делото, който е изразил несъгласие със становището на мнозинството от съдебния състав за основателност на предявените искове. В особеното мнение е застъпено становище, че заявлението за записване на нови акции е постъпило в ответното дружество на 02.06.2008 г., т. е. след изтичане на едномесечния срок и след одобряване на списъка на акционерите, надлежно записали акции до края на срока – 30.05.2008 г., от Съвета на директорите, а прилагането по аналогия на разпоредби от ГПК при преценката за спазване на срока е недопустимо поради липса на изрично препращане в Търговския закон.
Преценявайки съображенията на мнозинството от членовете на въззивния съдебен състав, с които са мотивирани изводите за основателност на предявените искове, настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на релевираното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос, конкретизиран в съответствие с т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, за допустимостта да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК към процедури по Търговския закон и по-конкретно към процедурата за увеличение на капитала на акционерно дружество при предпоставките на чл.194 от ТЗ е обуславящ за изхода на конкретното дело, с което е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Произнасянето на въззивния съд по така поставения въпрос има решаващо значение за формиране на извода, че ищецът е упражнил надлежно – в преклузивния срок по чл.194, ал.3 от ТЗ, правото да запише акции от новата емисия при увеличението на капитала на ответното дружество и че предявените искове за защита на същото право са основателни. Разпоредбата на чл.62, ал.2 е въведена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. и липсата на задължителна съдебна практика относно приложимостта й към регламентираната в чл.194 от ТЗ процедура дава основание да се приеме, че е осъществена и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с която касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване.
Останалите два въпроса, поставени от касатора – за значението на понятието „поща” по см. на чл.62, ал.2 от ГПК и за съдържанието на понятието „общоизвестен факт” по см. на чл.155 от ГПК, не са обуславящи по см. на чл.280, ал.1 от ГПК и касационно обжалване по повод на същите не следва да бъде допускано.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 46 от 14.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 300/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Х” АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 50.00 лв. /петдесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на П. на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :