О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 03.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 854/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Д. от гр. П., чрез служебния й представител адв. В от Адвокатска колегия – Пловдив, срещу решение № 173 от 27.01.2009 г. по в. гр. д. № 3023/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. Предмет на обжалване е частта от въззивното решение, с която е оставено в сила решение № 101/15.07.2008 г. по гр. д. № 3620/2007 г. на Пловдивски районен съд за осъждане на Ц. А. Д. да заплати на Р. П. Б. сумата 2 000 лв., с която се е обогатила като не е изпълнила задължението си по запис на заповед от 20.03.2002 г. с падеж 31.07.2002 г., ведно със законната лихва от 22.10.2007 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 265.00 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил твърденията в исковата молба и доказателствата по делото за каузално правоотношение между страните, произтичащо от договор за заем, по повод на което е издаден записът на заповед от 20.03.2002 г. За незаконосъобразни се сочат изводите за наличие на предпоставките на чл.534 от ТЗ, въпреки недоказаността на елементите от фактическия състав на менителничното неоснователно обогатяване. Предвид релевираните в жалбата доводи, се прави искане за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявения срещу касаторката осъдителен иск.
В представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Касаторката твърди, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за изхода на спора, но са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с решение № 882/23.02.2006 г. по гр. д. № 154/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Значимият материалноправен въпрос, формулиран в изложението, е за предпоставките, пораждащи право на иск по чл.534 от ТЗ в полза на приносителя на запис на заповед, вкл. за съдържанието на менителничното неоснователно обогатяване, размера на вредата и причинната връзка между обогатяването на издателя и обедняването на приносителя. Поставеният процесуалноправен въпрос се свежда до обхвата на доказване, в рамките на който следва да се преценява основателността на иска по чл.534 от ТЗ – само на плоскостта на менителничното правоотношение между издателя и приносителя на запис на заповед или във връзка с друго каузално правоотношение, по повод на което е издаден менителничният ефект.
Ответницата по касация Р. П. Б. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в депозиран от процесуалния й представител адв Р. И. писмен отговор. Изразява становище, че не са налице релевираните от касаторката основания за допускане на касационно обжалване на решението и че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в неговата осъдителна част, с която е осъдена ответницата Ц да заплати на ищцата Р сумата 2 000 лв., представляваща стойност на менителнично неоснователно обогатяване по запис на заповед от 20.03.2002 г. с падеж 31.07.2002 г., въззивният съд е приел, че са доказани предпоставките на чл.534 от ТЗ за присъждане на сумата по записа на заповед в полза на ремитента – Р. Б. Изложени са съображения, че записът на заповед материализира безусловно задължение за плащане на сумата 2 000 лв., поето от ответницата в полза на ищцата, но поради пропуск да се предяви прекия иск по чл.531, ал.1 от ТЗ в тригодишния срок от падежа – 31.07.2002 г., искът е погасен по давност и единственият път за защита на правата на ищцата, породени от ценната книга, е предявяването на специалния иск по чл.534, ал.1 от ТЗ за менителнично неоснователно обогатяване. Доводите на ответницата за недоказаност на каузално правоотношение между страните по договор за заем като предпоставка за уважаване на иска са счетени за неоснователни с аргумент, че каузалното правоотношение не е елемент от фактическия състав на менителничното неоснователно обогатяване. Като неоснователни са определени и възраженията за недоказаност на обогатяването, обедняването и равностойността на претърпяната от ищцата вреда по см. на чл.534 от ТЗ по съображения, че в разглежданата хипотеза обедняването произтича от невъзможността приносителят на записа на заповед да упражни преките си менителнични права по ценната книга вследствие прескрибирането й, а обогатяването – от спестяването на сумата, която издателят се е задължил да плати по силата на менителничния ефект и с която се съизмерява претърпяната от приносителя вреда.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. За да бъде допуснато обжалване, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
Преценявайки мотивите към обжалваното решение и релевираното от касаторката основание, с което е обосновано приложното поле на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не следва да бъде допускано обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поставените в изложението материалноправни и процесуалноправни въпроси относно възникването и съдържанието на вземането, произтичащо от менителнично неоснователно обогатяване, и предпоставките за уважаване на иска по чл.534 от ТЗ несъмнено са значими за изхода на правния спор, тъй като са обусловили изводите на съда за основателност на предявения осъдителен иск. Разрешението на тези въпроси, дадено от въззивния съд, не е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на нормата на чл.534 от ТЗ, а в пълно съответствие с нея, което изключва касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Цитираното от касаторката решение № 882/23.02.2006 г. по т. д. № 154/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е неотносимо към поставените за разглеждане въпроси и поради това не може да обоснове приложението на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. С решението съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.534 от ТЗ, основан на менителнично неоснователно обогатяване вследствие прескрибиране на запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за заем, докато в случая по делото липсват твърдения и доказателства за обвързаност на записа на заповед от 20.03.2002 г. с каузално правоотношение между страните.
Произнасянето в обжалваното решение е в съответствие и с трайната практика на ВКС, както и със задължителната такава по приложението на чл.534 от ТЗ, обективирана в постановени при действието на чл.290 от ГПК от 2007 г. съдебни решения – напр. решение № 42/07.04.2009 г. по т. д. № 453/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /публикувано в правно-информационната система „А”/. В практиката си Върховният касационен съд последователно е приемал, че правото на приносителя на запис на заповед да предяви специалния менителничен иск по чл.534, ал.1 от ТЗ възниква в случаите, когато е погасено правото му на пряк иск по чл.531, ал.1 от ТЗ. Погасяването може да е резултат от прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или друго задължено лице или да се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. Независимо от причината за погасяване на правото на пряк иск, неговото изгубване е фактът, от който възниква право за приносителя на ценната книга да предяви специалния иск по чл.534, ал.1 от ТЗ срещу издателя, за да се защити срещу последиците на менителничното неоснователно обогатяване. Неоснователното обогатяване по см. на чл.534 от ТЗ е различно от това по чл.59 от ЗЗД и произтича от самата невъзможност да се реализират правата по менителничния ефект, което изключва apriori необходимостта от доказване на други правопораждащи обогатяването факти. Обогатяването на издателя е във формата на спестени парични средства, които същият се е задължил да плати, но не е платил поради погасяване по давност или пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права и искове на ползващото се лице. Обедняването от своя страна се изразява в пропуска на приносителя да увеличи имуществото си със сумата по менителничния ефект /в случая запис на заповед/, издаден в негова полза. Със същата сума се съизмерява и вредата, която приносителят търпи като пряк резултат от неоснователното обогатяване по см. на чл.534, ал.1 от ТЗ. Основателността на специалния иск по чл.534, ал.1 от ТЗ е обусловена от доказване на посочените юридически факти, а евентуалното каузално правоотношение, послужило като повод за менителнично задължаване, не е елемент от фактическия състав, от който произтича този иск. Преценката за основателност на иска, по повод на който е постановено обжалваното решение по в. гр. д. № 3023/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, е направена в съответствие с изложените по-горе разрешения, възприети от ВКС, от което следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 /както и тези на т.1/ от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Мотивиран от горните съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 173 от 27.01.2009 г. по в. гр. д. № 3023/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :