О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 19.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1026/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. А. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Б, срещу решение № 1* от 12.07.2009 г. по в. гр. д. № 1684/2008 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е оставено в сила постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 35 от 15.05.2008 г. по гр. д. № 206/2007 г. за отхвърляне на предявения от К. И. А. против „П” АД иск за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на ответното дружество, проведено на 04.10.2007 г. в гр. Г., и извършеното във връзка с него оспорване на автентичността на протокол и решение от 10.08.2007 г. на съвета на директорите на „П” АД за свикване на събранието.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че изводите за законосъобразност на атакуваните чрез исковете по чл.74 от ТЗ решения на общото събрание на акционерите на „П” АД от 04.10.2007 г. са резултат от необосновани фактически констатации на решаващия въззивен съд, направени при неправилна преценка на относимите по делото доказателства и въз основа на доказателства, приети в нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с мотивите на съда за достоверност на датата на оспорения протокол от заседание на съвета на директорите на ответното дружество, с което е свикано общото събрание, и твърди, че такъв протокол не съществува, но съдът не е обсъдил представените в тази насока доказателства. Позовава се на неправилна преценка на доказателствата относно легитимацията и правата на акционерите, участвали при гласуването на процесното общо събрание, като поддържа доводи за порочност на решенията като взети при липса на изискуемите от закона кворум и мнозинство. В жалбата се релевират и оплаквания за необсъждане на доводи и възражения, заявени от касатора във въззивната жалба и имащи съществено значение за правилното решаване на правния спор. По съображения, изложени в жалбата, се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с твърдения, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В изложението не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси с обуславящо значение за изхода на делото, по отношение на които са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и/или т.2 от ГПК. Според касатора, касационното обжалване на атакуваното решение е допустимо по причина, че въззивният съд е приложил и интерпретирал неправилно разпоредбите на чл.223, чл.238 и чл.239 от ТЗ, регламентиращи условията и процедурата по свикване на общо събрание на акционерите в акционерно дружество, както и тези на чл.225 – чл.227 от ТЗ относно провеждането и вземането на решения от събранието. Като конкретни основания за допускане на касационно обжалване са посочени неправилните изводи на решаващия съд във връзка с опорочената процедура по свикване на общото събрание на „П” АД от 04.10.2007 г., предвид неспазване на едномесечния срок по чл.223, ал.2 от ТЗ от страна на съвета на директорите, състава, в който е взето решението на същия орган за свикване на събранието, и процедурата по вземане на това решение, както и незаконосъобразните изводи на съда „относно уж недоказаните твърдения за явни нарушения при провеждане на общото събрание на акционерите на 04.10.2007 г.”. Твърди се, че разрешението на посочените „въпроси” е дадено от въззивния съд в противоречие с решение № 47/09.03.1995 г. на ВКС, V г. о., решение № 801/08.05.2002 г. на ВКС, V г. о., и решение № 327 от 14.04.2003 г. по гр. д. № 2650/2002 г. на ВКС, V г. о.
Ответникът по касационната жалба „П” АД изразява становище, че атакуваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. По същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. А. против „П” АД иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на акционерите на „П” АД, проведено на 04.10.2007 г. в гр. Г.. За да постанови решение в посочения смисъл, въззивният съд е приел, че общото събрание е свикано редовно от съвета на директорите с решение, взето с необходимото мнозинство и в съответствие с разпоредбите на чл.223, ал.2 и чл.223, ал.3 от ТЗ и чл.19, ал.2 от Устава на акционерното дружество. След цялостен анализ на събраните доказателства съдът е направил извод, че ищецът в качеството на акционер е бил поканен надлежно за участие в събранието, че на събранието са присъствали акционери, формиращи нужния кворум по чл.25 от Устава за провеждане и гласуване на решения и че решенията, предмет на атакуване чрез иска по чл.74 от ТЗ, са взети с изискуемото от закона – чл.230, ал.1 от ТЗ и чл.221, т.1 от ТЗ, мнозинство. При съобразяване на преклузията по чл.74, ал.2 от ТЗ са обсъдени всички поддържани от ищеца в исковата молба твърдения и доводи за опорочаване на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, като въз основа на приетите за установени правнорелевантни факти е направен извод за липса на твърдените нарушения, респ. за законосъобразност и съответствие с устава на взетите от събранието решения, а оттук – и за неоснователност на предявения иск за отмяната им на основание чл.74, ал.1 от ТЗ.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – т.2 от ГПК, на които се позовава касаторът. За да е допустимо обжалването, решението трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд /т.1/ или е решаван противоречиво от съдилищата /т.2/. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Същият не се припокрива и не може да бъде извеждан от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, които са различни от тези по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК, въведени от законодателя като условие за достъп до касационен контрол. Евентуалните пороци на решението, които формират някое от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и водят до неговата неправилност, подлежат на проверка в производството по чл.290 от ГПК само в случай на допуснато касационно обжалване и са без значение за производството по чл.288 от ГПК. Според задължителните указания, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, посочването на значимия за всяко дело въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно. В производството по чл.288 от ГПК Върховният касационен съд няма правомощия да извежда обуславящия за изхода на конкретното дело въпрос, ако такъв не е формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, а може само да го уточни или конкретизира. Непосочването на значимия правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е обявено в цитираното тълкувателно решение за достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, което освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда съществуването или отсъствието на допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая касаторът не е формулирал нито един материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който има обуславящо значение за изхода на правния спор, разрешен с обжалваното въззивно решение. Независимо от формалното изпълнение на изискването по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда в синтезиран вид релевираните в касационната жалба доводи и оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Като аргумент в подкрепа на този извод може да бъде посочено словесното формулиране на поставените „въпроси”, които са означени като „неправилни изводи” на съда по приложението на конкретни правни норми или по възприемане на фактическата обстановка, приета за установена чрез анализ на доказателствата по делото. Всички доводи, с които е аргументирано искането за достъп до касация, касаят правилността на обжалваното решение – чл.281, т.3 от ГПК, и са неотносими към преценката за наличие или отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложението не позволява конкретизация или уточнение на значим за разглежданото дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, а предпоставя извеждане на въпроса от касационната инстанция, което е недопустимо съгл. даденото в т.1 от ТР № 1/2010 г. разрешение по приложението на чл.280, ал.1 във вр. с чл.288 от ГПК. При тези обстоятелства и в съответствие с цитираното тълкувателно решение настоящият състав приема, че непосочването от касатора на правен въпрос, обуславящ приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се налага обсъждане на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и/или т.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 1026/2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 12.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 1026/2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :