О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 09.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 948/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д” АД, подадена чрез процесуален представител на дружеството, срещу решение № 732 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1934/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частта, с която след отмяна на решение от 21.07.2008 г. по гр. д. № 5/2005 г. на Софийски градски съд е осъдено „Д” АД да заплати на основание чл.407 от ТЗ /отм./ на Д. В. Г. и В. Н. Г. суми в размер съответно на 6 400 лв. и 3 200 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Н, настъпила вследствие увреди, причинени при пътно – транспортно произшествие от 25.08.2001 г., ведно със законната лихва от 15.12.2004 г. до окончателното плащане, и е присъдена държавна такса в полза на Софийски апелативен съд в размер на сумата 576 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените срещу него осъдителни искове. Поддържа твърдения и доводи за липса на причинно – следствена връзка между пътно – транспортното произшествие, предизвикано от водач на превозно средство, застрахован в дружеството по застраховка „Гражданска отговорност”, и смъртта на наследодателя на ищците, по повод на която последните претендират обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./. Според касатора, изводите на съда за наличие на причинно – следствена връзка са необосновани, не кореспондират с доказателствата по делото и с приложимия материален закон, което опорочава решението за присъждане на обезщетенията.
В представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК като твърди, че с решението въззивният съд се е произнесъл по значим за спора материалноправен въпрос – за наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и по-късно настъпилите вредни последици при непозволено увреждане, съставляваща предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на други съдилища.
Ответниците по касация Д. В. Г. и В. Н. Г. оспорват касационната жалба. Изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваната част на въззивното решение Софийски апелативен съд е отменил постановеното по гр. д. № 5/2005 г. на Софийски градски съд решение и на основание чл.407 от ТЗ /отм./ е осъдил „Д” АД да заплати на Д. В. Г. сумата 6 400 лв. и на В. Н. Г. сумата 3 200 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател /съпруг и баща/ Н. Г. , настъпила вследствие причинени при пътно-транспортно произшествие от 25.08.2001 г. увреди, ведно със законната лихва от 15.12.2004 г. до окончателното плащане. За да присъди обезщетения в посочените по-горе размери, въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по см. на чл.45 от ЗЗД и тези на чл.407 от ТЗ /отм./, пораждащи основание за ангажиране отговорността на ответника „ застраховане” АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на увреждащото пътно-транспортно произшествие за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищците по повод смъртта на наследодателя им. Възражението на ответника – застраховател за липса на причинно – следствена връзка между произшествието и смъртта на Н. Г. е счетено за неоснователно, като съдът се е позовал на събраните по делото доказателства, включително на неоспореното заключение на назначената съдебно – медицинска експертиза, които според преценката му установяват по несъмнен начин причинната връзка. Съобразени са съпътстващите заболявания, от които починалият е страдал приживе, но е прието, че смъртта му е настъпила както в резултат на заболяванията, така и като последица от уврежданията, нанесени при произшествието.
Допускането на касационно обжалване на решението е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, които изискват решението да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 от ГПК/, който е решен в противоречие с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Наличието или липсата на причинно – следствена връзка между пътно-транспортното произшествие, предизвикано от водач на превозно средство, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество, и смъртта на пострадалия при произшествието наследодател на ищците несъмнено е значим за конкретния правен спор, тъй като изводите на въззивния съд в тази насока са обосновали частичното уважаване на предявените искове с правно основание чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./.
Независимо от значимостта на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано поради отсъствие на допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, с които касаторът е аргументирал искането си за достъп до касационен контрол. Преценката за наличие или липса на причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, а оттук – и като предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.407, ал.1 от ТЗ /отм./, е част от правораздавателната дейност на въззивния съд. Същата е свързана с анализ на събраните по делото доказателства с цел формиране на вътрешното убеждение на съда относно приетите за установени правно-релевантни факти по конкретното дело, от които зависи основателността на исковете. Допуснатите от съда грешки при преценката на доказателствата и при прилагането на материалния закон подлежат на проверка в производството по чл.290 от ГПК, тъй като водят до неправилност на решението и съставляват основания по чл.281, т.3 от ГПК за неговата отмяна. Произнасянето на въззивния съд по поставения материалноправен въпрос за наличието на причинна връзка е резултат от преценка на конкретни факти по делото и на доказателствата, ангажирани за тяхното установяване, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на релевираните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението, постановено по гр. д. № 1934/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 732 от 22.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1934/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :