О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 20.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1012/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л” О. със седалище в гр. В., приподписана от адв. Р, срещу решение № 159 от 22.07.2009 г. по в. т. д. № 234/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 113 от 16.03.2009 г. по т. д. № 843/2008 г. само в частта на мотивите, ползващи се със задължителна сила между подпомаганата и подпомагащата страни в процеса, досежно дължимостта на неустойка за договорно неизпълнение и е осъдено „Л” ЕО. да заплати на „Е” АД разноски за въззивното производство в размер на 2 409.58 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение и се прави искане за неговото обезсилване. Касаторът поддържа, че в отклонение от задължителната съдебна практика – т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, и от трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд въззивният съд е постановил отмяна на първоинстанционното решение само в частта относно мотивите, които не подлежат на самостоятелно обжалване. В жалбата се релевират и бланкетни доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на отменителните основания по чл.281, т.3 от ГПК, които доводи са доразвити в допълнително изложение от 10.09.2009 г.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че атакуваното въззивно решение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната и с константната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд – чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Като значими процесуалноправни въпроси са определени тези за обема и съдържанието на правото на третото лице – помагач да обжалва първоинстанционното решение, с което е разрешен правният спор между главните страни; за възможността третото лице – помагач да обжалва решението само в частта на мотивите; за допустимостта въззивният съд да отмени първоинстанционното решение по отношение на мотивите. Касаторът твърди, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в отклонение от задължителните указания в т.18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и от други решения на ВС и ВКС, постановени по конкретни дела. Материалноправният въпрос, поставен в производството по чл.288 във вр. с чл.280 от ГПК, е за правното значение на разрешението за ползване и приложението на чл.177, ал.1 от ЗУТ при преценката за изпълнение на задълженията, поети от изпълнителя по договор за изработка в строителството. Поддържаното основание за достъп до касация по повод на този въпрос е чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като се сочи противоречие на обжалваното решение с определения на Върховния административен съд.
Ответникът по касационната жалба „Е” АД изразява становище, че не са налице основания от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответникът по касационната жалба „Б” О. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 843/2008 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по искова молба на „Б” О. , с която дружеството е предявило против „Л” О. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата 61 600 евро, претендирана като неустойка за забавено изпълнение на задължение за изграждане и предаване на обекти в новопостроена сграда, поето с договор от 28.12.2006 г. По искане на ответника „Л” О. и на основание чл.219 от ГПК /обн. в ДВ бр.59/2007 г./ първоинстанционният съд е допуснал привличане и участие на „Е” АД в качеството на трето лице – помагач на ответника. С решение № 113 от 16.03.2009 г. първоинстанционният съд е осъдил „Л” О. да заплати на „Б” О. сумата 61 600 евро – неустойка за забава по договора от 28.12.2006 г. за периода 31.08.2007 г.- 03.07.2008 г., ведно с разноските по делото. В мотивите към решението е прието, че забавата е последица от виновното и противоправно поведение на третото лице – помагач „Е” АД.
С обжалваното в настоящото производство въззивно решение, постановено по повод въззивна жалба на третото лице – помагач „Е” АД, Варненски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение само в частта относно мотивите, в които е прието, че забавата в изпълнението на договора между главните страни е резултат от поведение на третото лице – помагач „Е” АД. За да постанови решение в посочения смисъл, съдът е приел, че събраните по делото доказателства обосновават извод за липса на основания за ангажиране договорната отговорност на третото лице – помагач за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца вследствие забавеното изпълнение на договора от страна на ответното дружество.
При така изложените обстоятелства настоящият състав приема, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения :
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси – за съдържанието на правото на третото лице – помагач да обжалва съдебното решение по материалноправния спор между главните страни, за възможността третото лице – помагач да обжалва решението само в частта относно мотивите, когато те съдържат неизгодни за него фактически и правни изводи, и за допустимостта въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в частта на мотивите, са с обуславящо значение за изхода на конкретното дело, с което е осъществено основното изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По въпроса за допустимостта да се обжалват мотивите към съдебното решение, отделно от самото решение, е налице задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд – ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК /т.18/. Обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната практика, което съставлява предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК за допускането му до касационно обжалване по повод на посочените по-горе процесуалноправни въпроси.
Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не следва да се обсъжда алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Материалноправните въпроси, с които е аргументирано приложното поле на касационното обжалване, касаят правилността на обжалваното решение и не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК. Отделно от това предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с тези въпроси са аргументирани с твърдения за противоречие при разрешаването им с практиката на Върховния административен съд, която е извън обхвата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, съгл. т.3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорността на страните за разноски в процеса е функционално свързана с изхода на правния спор, поради което поставеният в касационната жалба и в изложението към нея въпрос за правото на третото лице – помагач да претендира и получи разноски по делото следва да бъде разгледан в производството по чл.290 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 159 от 22.07.2009 г., постановено по в. т. д. № 234/2009 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Л” О. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2 409.58 лв. /две хиляди четиристотин и девет лв. и петдесет и осем ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :