О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 22.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 935/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” ЕООД със седалище в гр. С. против решение № 614 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 659/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след отмяна на решение от 17.12.2008 г. по гр. д. № 2834/2006 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от „М” ЕООД против М. Н. Б. иск с правно основание чл.142 от ТЗ за заплащане на сумата 18 268.17 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди от извършване на конкурентна дейност съгласно чл.142 от ТЗ, и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 779 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Касаторът поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос – за обема на подлежащата на обезщетяване вреда от нарушение на забраната за конкурентна дейност по чл.142, ал.1 от ТЗ, когато вредата е във формата на пропусната печалба от нереализирани търговски сделки, в противоречие с влязлото в сила решение по гр. д. № 865/2004 г. на Софийски градски съд, ТО, 1 състав, постановено по частичен иск относно същото спорно вземане. Твърди, че решението противоречи и на решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, а именно решение № 1456/19.04.1983 г. по гр. д. № 4419/1982 г. на ВС, І г. о., решение № 1351/20.11.1996 г. по гр. д. № 173/1996 г. на ВС, V г. о. и решение № 1912/21.01.2005 г. по гр. д. № 1581/2003 г. на ВКС, ІV г. о. В изложението се съдържа бланкетно позоваване и на основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касация М. Н. Б. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозиран от процесуалния му представител адв. П. Б. от САК писмен отговор по чл.287 от ГПК. Изразява становище, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество поддържа, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да отхвърли предявения от „М” ЕООД против М. Н. Б. иск с правно основание чл.142, ал.3 от ТЗ /редакция ДВ бр.48/1991 г./ за сумата 18 268.17 лв., Софийски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като претендираното чрез него вземане за обезщетение не съществува. Изводът за недължимост на вземането е обоснован с влязлото в сила решение по гр. д. № 865/2004 г. на Софийски градски съд, с което е уважен частичен иск на „М” ЕООД против М. Б. с правно основание чл.142, ал.3 от ТЗ за сумата 21 000 лв. С посоченото решение ответникът Б. е осъден да заплати на дружеството – ищец сумата 21 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирани търговски сделки вследствие нарушаване на забраната по чл.142, ал.1 от ТЗ за извършване на конкурентна дейност в качеството му на съдружник и управител на дружеството. Въззивният съд е приел, че присъденото с решението по частичния иск обезщетение компенсира изцяло претърпяната от ищеца вреда, доколкото от заключенията на съдебно – икономическата експертиза по делото е установено, че пропуснатата полза от нереализирани приходи /търговска печалба/ е на стойност 17 785.12 лв. Равностойността на вредата е изчислена като от стойността на приетите за увреждащи сделки /договори за продажба на хидравлични продукти/, сключени през процесния период от „Х” ООД – дружеството, в което ответникът е бил съдружник и управител и е извършвал конкурентна на ищеца търговска дейност, са приспаднати преките разходи по осъществяване на сделките /за производствена себестойност и транспорт/ и съответната част от всички общи административни и управленски разходи на дружеството по обслужване на дейността му .
Настоящият състав намира, че е налице релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправен въпрос за обема на вредата /пропусната полза/, която подлежи на обезщетяване на основание чл.142, ал.3, пр.2 от ТЗ /в редакцията на ДВ бр.48/1991 г./, е значим за изхода на делото, тъй като изводите на въззивния съд в тази насока са обусловили отхвърлянето на предявения осъдителен иск. По-конкретно въпросът се свежда до това дали пропуснатата полза, а оттук – и дължимото обезщетение, следва да се изчислят на база реализирания приход от увреждащите сделки, сключени в нарушение на забраната на чл.142, ал.1 от ТЗ, с приспадане само на преките разходи по конкретната сделка /себестойност на стоките и транспорт/ или от приходите следва да се приспаднат и общите административни разходи, извършени във връзка с осъществяването и управлението на търговската дейност.
Разрешението на поставения въпрос, дадено от въззивния съд, е в противоречие с влязлото в сила решение по гр. д. № 865/2004 г. на Софийски градски съд, постановено по същия правен казус във връзка с предявения от „М” ЕООД срещу М. Б. частичен иск с правно основание чл.142, ал.3, пр.2 от ТЗ /в посочената редакция/. В това решение е прието, че обезщетението по чл.142, ал.3 от ТЗ следва да се изчисли въз основа на реализираната от „Х” ООД печалба от конкурентните търговски сделки след приспадане само на присъщите разходи по доставката, не и на други разходи на дружеството, като на тази база общият размер на пропуснатата печалба е определен на 41 331.58 лв. /за разлика от обжалваното решение, в което след приспадане на всички преки и непреки разпходи печалбата е определена на 17 785.12 лв./. Констатираното противоречие е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Неоснователно е позоваването на останалите цитирани в изложението решения, които не съдържат произнасяне по обуславящия изхода на конкретното дело материалноправен въпрос. Същите не дават принципен отговор на въпроса за подлежащите на обезщетяване вреди /пропуснати ползи/ в хипотезата на отговорност по чл.142 от ТЗ – теза, поддържана от касатора, поради което са неприложими към преценката за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е бланкетно и не следва да бъде обсъждано.
Предвид изложените съображения, решението от 15.06.2009 г. по гр. д. № 659/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 614 от 15.06.2009 г., постановено по гр. д. № 659/2009 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.
УКАЗВА на касатора „М” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 365.36 лв. /триста шестдесет и пет лв. и тридесет и шест ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и да представи доказателства за внесената такса. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :