О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София 01.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 11.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 623/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Б. “А” ООД гр. В. е подала касационна жалба против решение № 92/08.04.2009 год. постановено по т. дело № 40/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. С това решение се отменява решение № 3/19.05.2008 год. по т. дело № 103/2007 год. на Русенския окръжен съд в обжалваната му част, с която И. Ю. Ю. , Е. с фирма “К” от село С., Община В., Област Русе, е осъден да заплати на Б. “А” ООД гр. В., сумата 92053,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 23.2 на договора от 17.04.2007 год. и чл. 334 от ТЗ, както и за присъдените 8 243,00 лв. разноски, и вместо него се постановява друго, с което се отхвърля иска и ищецът се осъжда да заплати на ответника 4,00 лв. съдебни разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, като излага съображения, че приетото от въззивния съд, че е налице нищожност по смисъла на чл. 26 ал. І ЗЗД на клаузата за неустойка е неправилно, тъй като тя не противоречи на добрите нрави. Лихвата уговорена в чл. 23.2 на договора в размер на 10% не е уговорена за всеки ден забава и в крайна сметка била с предел 3 години, а тя според касатора, е по-скоро недостатъчно конкретизирана и е следвало да бъде заменена със законната лихва. Що се касае до уговорената неустойка в двоен размер, не ставало ясно защо тя е прието от съда за нищожна, тъй като размерът на неустойката не може да бъде основание за нищожност.
По отношение на евентуалния иск по чл. 334 ТЗ неправилно е прието от въззивния съд, че нямало договореност между страните за предварително плащане, още повече че такова е извършено на 17.04.2007 год. в деня на сключване на договора, което се установява от протокола за взаимно прихващане, съставен между ищеца, ответника, и “Б” ООД гр. В..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като към изложението са приложени решение № 1577/28.11.1994 год. по гр. д. № 195/94 год. на ВС V гр. о., решение № 140/20.03.2006 год. по т. дело № 408/2005 год. на ВКС І т. о., решение № 2/04.02.2008 год. по т. дело № 144/2007 год. на Силистренския окръжен съд, решение от 03.06.2004 год. по МАД № 27/2003 год., и решение от 10.08.1999 год. по ВАД № 23/1999 год.
Развити са съображения, че произнасянето по въпроса за наличието на писмена уговорка за заплащане авансово на цената като условие за връщане на задатъка в двоен размер по чл. 334 ТЗ, липсвала съдебна практика и тъй като този въпрос е предмет на нова нормативна регламентация, трябвало да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, тъй като това ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – И. Ю. Ю. , Е. с фирма “К” от село С., Община В., Област Русе, не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че на 17.04.2007 год. страните са сключили договор, съгласно който ответникът е следвало да достави на ищеца 253 тона пшеница, за което ищецът платил 45 540,00 лв. с ДДС. Плащането е станало на база тристранен протокол сключен на 17.04.2007 год. между ищеца, ответника и “Б” ООД гр. В., като ищецът платил на последния 45458,22 лв. вместо ответника, а 81,78 лв. били платени по сметката на ответника. Последният не изпълнил задължението си и не доставил на ищеца договорената пшеница и затова ищецът като изправна страна развалил договора по реда на чл. 87 ЗЗД след отправено предизвестие и даване на нов срок за изпълнение.
Ищецът не е претендирал връщане на платената сума като цена на стока по реда на чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 87 ЗЗД, а е претендирал заплащане на неустойка в размер на 91 080,00 лв. и 973,00 лв. обезщетение за забава, а при условията на евентуалност е искал заплащане на 92 053,00 лв. на основание чл. 334 ТЗ – връщане на задатък в двоен размер.
Въззивният съд е счел исковете за неоснователни, независимо, че е приел ответника за неизправна страна и, че ищецът е бил в правото си да развали договора за покупко-продажба на пшеница от 17.04.2007 год.
ВТАС е изложил съображения за неоснователност на главния иск за заплащане на неустойка, поради това че в чл. 23.1 на договора не е договорена такава – записаното, че се дължи “неустойка в размер …….” не обосновавало извод, според въззивния съд, за наличие на клауза за неустойка. Колкото до уговореното в чл. 23.2, че се дължи “лихва в размер на 10% върху платената цена от деня на получаването й, както и двойния размер на платената цена”, въззивният съд е приел, че тази уговорка е за заплащане на вреди, а не на неустойка, което било недопустимо при липса на данни за пълния размер на вредите, които евентуално ще настъпят от неизпълнението. Прието е още, че дори и да се вземе тази договореност като клауза за неустойка, тя е нищожна на основание чл. 26 ал. І ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, поради липса на краен предел до който тя следва да се начислява. Изложени са съображения, че правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец и, че неписаните морални норми са задължителни за търговците и са възпроизведени в нормата на чл. 289 ТЗ, според която се забранява упражняването на право въз основа на търговска сделка, ако тя се извършва само с намерение да се увреди другата страна.
По отношение на евентуалния иск предявен с правно основание чл. 334 ТЗ е прието, че ответникът не дължи връщане на сумата в двоен размер, тъй като дадената авансово сума не представлява задатък, поради това че няма писмена уговорка в договора за предварително плащане с определяне на сумата и срока за това. Този извод се прави от факта, че в договора не е уговорен начин на плащане, а сумата е платена от ищеца на трето лице, вместо задължение на ответника, на 17.04.2007 год., което съвпада с деня на подписване на договора и с деня на съставяне на тристранния протокол за взаимно прихващане.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси касаещи нищожност на клауза за неустойка на основание чл. 26 ал. І ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави поради непосочване на краен срок за начисляването й, както и за основанието за заплащане на задатък при авансово платена сума, и тези въпроси са били от значение за изхода на спора.
ВКС ІІ т. о. счита, че не са налице условията на чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като то не е постановено в противоречие на посочените от касатора решения.
С тези решения съдилищата са се произнесли за определеността на размера на обезщетението за предполагаемите вреди които не е нужно да се доказват /решение № 1577/28.11.1994 год. по гр. д. № 195/94 год. на ВС V гр. о./, за това че клаузата за нищожност по чл. 26 ал. І ЗЗД не се изключва от закона при търговските сделки между търговци /решение № 140/20.03.2006 год. по т. дело № 408/2005 год. на ВКС І т. о./, а с решение № 2/04.02.2008 год. по т. дело № 144/2007 год. на Силистренския окръжен съд искът по чл. 334 ТЗ е приет за основателен, но правният извод е направен от конкретните факти на делото.
Решението от 03.06.2004 год. по МАД № 27/2003 год. и решението от 10.08.1999 год. по ВАД № 23/1999 год., не се обсъждат от настоящия състав, тъй като не са постановени по граждански дела, а по арбитражни такива, и са неотносими към спора.
Настоящият състав счита, че в случая е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми, като в случая е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг.отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 92/08.04.2009 год. постановено по т. дело № 40/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 1841,00 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: