О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София 20.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 21.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 545/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост, Г. Д. Т. , Е. с фирма “Г” от село К., Община П., Област Благоевградска, чрез пълномощника си а. П, е подала касационна жалба против решение № 739/30.10.2008 год. по гр. д. № 594/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, с което се обезсилва решение № 275/23.05.2006 год. по гр. д. № 260/2004 год. на Районен съд гр. П. и делото се връща на последния за произнасяне по предявения иск.
Касаторът навежда доводи, че приетото от въззивния съд, че искът е предявен с правно основание чл. 55 ал. І ЗЗД, е неправилно, тъй като внимателният прочит на исковата молба налагал извод за претенция с правно основание чл. 334 ТЗ, във вр. с чл. 93 ал. ІІ ЗЗД и чл. 79 ал. І ЗЗД, поради което и приетото, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, е необосновано. Предвид на това се иска отменяване на въззивното решение и оставяне в сила на решение № 275/23.05.2006 год. по гр. д. № 260/2004 год. на Районен съд гр. П..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, а към изложението са приложени копия от решение от 16.04.2001 год. по т. дело № 138/2002 год. на Бургаския окръжен съд, решение № 107/20.10.2003 год. по т. дело № 180/2003 год. на Бургаския апелативен съд, и решение № 1006/25.04.2005 год. по гр. д. № 133/2004 год. на Върховния касационен съд ІІ т.о. В изложението се посочва, че липсвало достатъчно съдебна практика по искове с правно основание чл. 334 ТЗ /продажба с предварително плащане на цената/, а това основавало и наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – Т. К. Р. , Е. с фирма ”Р” от град С., ж. к. “Д”, бл. 302, вх. “А”, ап. 20, не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е счел, че Районен съд гр. П. се е произнесъл по непредявен иск и поради процесуалната недопустимост на решението е обезсилил същото и е върнал делото за произнасяне по предявения иск.
Въззивният съд е приел, че ищецът е поддържал твърдения в исковата молба, че на 14.10.2002 год. с ответника са сключили договор за покупко продажба на краставици сорт “корнишон” с цена 900,00 лв. за тон и, че ищецът е платил авансово част от цената на доставката в размер на 8 000,00 лв. Ответникът не е доставил в срока на договора стоката и затова се претендирало връщане на платената цена. Според въззивния съд искът намирал основанието си в разпоредбата на чл. 55 ал. І, предл. трето ЗЗД – иск за връщане на даденото на отпаднало основание, във вр. с чл. 87 ал. І ЗЗД, а самото разваляне на договора се подразбирало с предявяване на исковата молба.
Ищецът не е искал връщане на даден задатък в двоен размер, счита въззивният съд, и затова приетото от РС гр. П. в този смисъл не касаело само неправилната правна квалификация на иска – в този случай решението би било неправилно, а означавало процесуална недопустимост на решението, като произнесено по непредявен иск, тъй като то е обосновано на факти които не са се твърдели в исковата молба.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, тъй като приетото, че произнасянето по непредявен иск води до процесуална недопустимост на съдебния акт е от значение за изхода на спора, но независимо от това не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. І, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Посоченото от касатора решение от 16.04.2001 год. по т. дело № 138/2002 год. на Бургаския окръжен съд е отменено и не се ползва със сила на присъдено нещо, а решение № 107/20.10.2003 год. по т. дело № 180/2003 год. на Бургаския апелативен съд е неотносимо към спора.
Колкото до решение № 1006/25.04.2005 год. по гр. д. № 133/2004 год. на Върховния касационен съд ІІ т. о., с което се приема, че “евентуалната преценка за недопустимост на дадена искова претенция няма за последица отхвърлянето й, а единственото възможно разрешение е оставянето й без разглеждане и прекратяване с определение на образуваното по нея исково производство”, то също е неотносимо, тъй като касае въпроса за недопустимост на искова претенция (липса на положителни процесуални предпоставки, или наличие на отрицателни такива), а въззивното решение има предвид постановен от първата инстанция недопустим съдебен акт, който обаче е постановен по допустим иск.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
По въпроса, че съдът е длъжен да се произнесе само по спора с който е сезиран, без да излиза извън неговите рамки, има богата и непротиворечива съдебна практика, и не се налага тълкуване на закона, тъй като той не страда непълнота, неяснота, или противоречие, поради което не е налице сочената от касатора предпоставка за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 739/30.10.2008 год. по гр. д. № 594/2008 год. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :