О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София. 30.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 11.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 615/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С. решение № 89/16.02.2009 год. по гр. д. № С. 25/2008 год. Софийският апелативен съд обезсилва решението на Софийския градски съд от 23.12.2007 г. по гр. д. № С. 14/2002 год., в частта с която искът на Д. а. “Д. резерв и военновременни запаси” гр. С. против “З” А. гр. С., е отхвърлен за разликата между 4,00 лв. до размера на 58 380,00 лв., отменява решението на СГС. в частта с която искът е отхвърлен за сумата 48 380,00 лв., и вместо него постановява друго, с което осъжда “З” А. гр. С. да заплати на “Д. резерв и военновременни запаси” гр. С. сумата 48 380,00 лв., представляваща стойността на 48380 кг. леща, съхранявана в складовата база на “З” А. в град Р., ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 29.05.2002 до окончателното й плащане, и оставя в сила решението на СГС. в останалата му част, с която производството по делото по отношение претенцията за заплащане равностойността на 10000 кг. леща е прекратено.
С. оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, “З” А. гр. С. обжалва решението на въззивния съд, в частта с която искът на Д. а. “Д. резерв и военновременни запаси” гр. С. е уважен за сумата 48 380,00 лв. Изводът на въззивния съд, че се претендирало не обезщетение за вреди, а присъждане равностойността на липсващата леща бил направен, според касатора, в нарушение разпоредбите на чл. 79 ал. І, чл. 82 и чл. 240 сл. ЗЗД, предвид на което се приема неправилно, че не следвало да се прилага кратката погасителна давност по чл. 111 б. “б” от ЗЗД.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК се прилагат копия от решение № 1499/10.01.2001 год. по гр. д. № 893/2000 год. на ВКС. V гр. о., решение № 115/08.05.2008 год. по т. дело № 774/2007 год. на ВКС. ІІ т. о., решение № 831/28.12.2006 год. по т. дело № 447/2006 год. на ВКС. І т. о., решение № 31/28.06.2004 год. по гр. д. № 59/2004 год. на ВКС-ТК петчленен състав, решение № 1566/06.12.1994 год. по гр. д. № 214/1994 год. на ВС. V гр. о., решение № 789/22.04.2002 год. по гр. д. № 2292/2001 год. на ВКС. V гр. о., решение от 09.12.2004 год. по гр. д. № 2109/2003 год. на ВКС. ІІ т. о., решение от 11.04.2003 год. по ч. гр. д. № 1599/2002 год. на Софийския апелативен съд, и решение от 03.07.2003 год. по гр. д. № 492/2003 год. на Софийския апелативен съд.
“Д. резерв и военновременни запаси” гр. С. обжалва въззивното решение в частта с която се оставя в сила решението на СГС. , с което се прекратява производството по делото по отношение претенцията за заплащане на сумата 10000,00 лв., представляваща равностойността на 10000 кг. леща. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, като се излагат съображения, че неправилно е прието от съда, че претенцията е процесуално недопустима поради наличие на сила на присъдено нещо. Според касатора, между страните е имало разгледан спор, но влязлото в сила решение което е прието като отрицателна процесуална пречка, е постановено по иск с друго основание, поради което претенцията по която делото е прекратено, е била допустима, и следователно съдът е следвало да се произнесе по същество.
Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле в този смисъл се прилага копие от определение № 63/04.11.2005 год. по гр. д. № 103/2005 год. на Русенския окръжен съд.
ВКС. състав на ІІ т. о. намира че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел е за установено, че от констативни протоколи, съставени на 13 и 14 март 1997 год. и на 25.01.1998 год. е видно, че е извършена проверка за съхраняваните стоки на ищеца в складове на ответника в гр. И. и гр. Р., като е констатирана липса за която ищецът е претендирал заплащане на сумите 10000,00 лв. и 48380,00 лв. – липса от 58380 кг. х 1,00 лв./кг., общо 58 380,00 лв.
Въззивният съд счита, че претенцията за заплащане на сумата 10 000,00 лв., представляваща равностойността на липсващото количество от 10000 кг. леща, която е била съхранявана в складовете на ответника в град И., е процесуално недопустима, поради наличие на влязло в сила решение по гр. д. № 893/2000 год. на ВКС. V гр. о. и формирана сила на присъдено нещо, и затова е приел, че съгласно чл. 224 ал. І от ГПК /отм./ производството по делото досежно тази претенция правилно е било прекратено от СГС.
Въззивният съд е приел, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност от три години съгласно чл. 111 б. “б” ЗЗД, е неоснователно, тъй като искът за липсващата леща от 48380 кг. от склада на ответника в гр. Р., е за заплащане на равностойността й, а не за заплащане на вреди, поради което в случая не се касае за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор по смисъла на чл. 82 ЗЗД, и затова не следва да се прилага краткия давностен срок по чл. 111 б. “б” ГПК.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е решаван противоречиво от съдилищата. Материалноправните и процесуалноправните въпроси по които се е произнесъл въззивният съд, са тези за отговорността на влогоприемателя при неизпълнение на договора за влог, за възможността за влогодателя да иска заплащане на равностойността на липсващата стока дадена за съхранение на влог, за прилагането, респ. неприлагането, на краткия давностен срок /чл. 111 б. “б” ЗЗД/ с оглед основанието на което ищецът основава своето право, но независимо от това не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с решение № 1499/10.01.2001 год. по гр. д. № 893/2000 год. на ВКС. V гр. о. – обратно, претенцията за 10000 лв. е приета за недопустима, именно поради наличието на влязло в сила решение по това дело, а и ответникът “З” А. гр. н. правен интерес от позоваване на това решение, тъй като обжалваното въззивно решение в частта му за претенцията за 10000 лв. е решено в негова полза.
Въззивното решение не е постановено в противоречие и с решение № 115/08.05.2008 год. по т. дело № 774/2007 год. на ВКС. ІІ т. о. – приетото в последното, че досежно претенцията за заплащане на обезщетение поради прекратяване на наемен договор следва да се приложи давностния срок по чл. 111 б. “б” ЗЗД, не е в противоречие с въззивното решение, тъй като САС. е приел същото що се касае до прилагане на давността по иск за заплащане на обезщетение от неизпълнен договор.
Казаното по-горе важи и за решение № 831/28.12.2006 год. по т. дело № 447/2006 год. на ВКС. І т. о., решение № 31/28.06.2004 год. по гр. д. № 59/2004 год. на ВКС-ТК, петчленен състав, решение № 1566/06.12.1994 год. по гр. д. № 214/1994 год. на ВС. V гр. о., решение № 789/22.04.2002 год. по гр. д. № 2292/2001 год. на ВКС. V гр. о., решение от 09.12.2004 год. по гр. д. № 2109/2003 год. на ВКС. ІІ т. о., решение от 11.04.2003 год. по ч. гр. д. № 1599/2002 год. на Софийския апелативен съд, и решение от 03.07.2003 год. по гр. д. № 492/2003 год. на Софийския апелативен съд. С. тези решения са разгледани спорове свързани с изпълнение на договори за влог, с прилагане на давностни срокове, с прекъсване теченето на давност, и с новиране на задължения, но те са постановени по конкретни спорове с оглед установената фактическа обстановка от релевираните по делото доказателства и не могат да обосноват извод, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с тях.
Въззивното решение не противоречи и на представеното от касатора Д. а. “Д. резерв и военновременни запаси” определение № 63/04.11.2005 год. по гр. д. № 103/2005 год. на Русенския окръжен съд, с което се прекратява производство по дело, имащо за предмет претенция за заплащане на неустойка, поради това, че същата е била претендирана по друго дело и отново се претендира по гр. д. № 103/2005 год., което съдът прекратява.
Предвид изложеното не са налице основанията по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС. ,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89/16.02.2009 год. по гр. д. № С. 25/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: