О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София 08.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 03.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 396/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
“Л” АД гр. С., бул. “. № 41, е подал частна касационна жалба против определение № 137/25.02.2009 год. по в. ч. гр. д. № 54/2009 год. на Габровския окръжен съд, с което се отменява разпореждане № 1649/02.12.2008 год. на Габровския районен съд и делото се връща на последния за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е постановил делото да се разгледа от РС гр. Г., тъй като ищецът Г. С. Г. е посочил в исковата си молба като предпочитан ответник “Л” АД гр. С. и затова по правилата на местната подсъдност, с оглед направеното възражение в първото по делото заседание, делото е следвало да се разгледа от Районен съд гр. С..
В частната касационна жалба е направено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това твърдение са приложени копия от решение № 664/11.04.2002 год. по гр. д. № 1437/2001 год. на ВКС V гр. о., определение № 70/25.03.1998 год. по ч. гр. д. № 110/98 год. на ВКС ІІІ гр. о., определение № 82/02.11.1963 год. по гр. д. № 2043/63 год. на ВС І гр. о., определение № 518/27.12.2007 год. по ч. гр. д. № 2361/2007 год. на ВКС І гр. о., определение от 01.02.2007 год. по в. ч. гр. д. № 1367/2006 год. ОС гр. В. Т. , и определение от 27.01.2005 год. по гр. д. № 370/2004 год. на ОС гр. Б..
Ответникът Д. Б. Д. от гр. Г., е подал отговор по реда на чл. 276 ал. І ГПК, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита частната касационна жалба за неоснователна.
Ответникът Г. С. Г. от гр. Г. е подал отговор с който заявява становище за недопустимост на частната касационна жалба, а по същество счита същата за неоснователна.
ВКС ІІ т. о. намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима, но не следва да се допусне до касационно обжалване, за което излага следните съображения:
Установено е, че ищецът Г. С. Г. от гр. Г. е предявил пред Габровския районен съд иск с правно основание чл. 226 ал. І КЗ и чл. 45 ЗЗД за сумата 10 000,00 лева против ответниците “Л” АД от гр. С. и Д. Б. Д. от гр. Г.. Във връзка с направено от “Л” АД от гр. С. възражение за местна подсъдност ГРС с разпореждане № 1649/02.12.2008 год. е прекратил производството по образуваното пред него гр. д. № 1166/08 год. и е постановил същото да се изпрати за разглеждане от СРС. По повод частна жалба подадена против разпореждането на ГРС, въззивният Габровски окръжен съд е приел, че искът следва да се разгледа от Габровския районен съд, тъй като при субективно съединяване на искове, ако ответниците са от различни съдебни райони, ищецът има право да предяви иска си по избор в съда на един от тези райони съгласно чл. 116 ГПК.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато е налице някоя от предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, поради следното:
Въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, какъвто е въпросът относно подсъдността по спора, но само това не е достатъчно за да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Необходимо е същественият процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл съдът да е решаван противоречиво от съдилищата, а представените от жалбоподателя съдебни актове не дават основание да се направи този извод.
Решение № 664/11.04.2002 год. по гр. д. № 1437/2001 год. на ВКС V гр. о. е неотносимо към процесния случай, тъй като с него се разглежда въпроса за процесуалната правоспособност на страните по делото.
С определение № 70/25.03.1998 год. по ч. гр. д. № 110/98 год. на ВКС ІІІ гр. о. се разглежда въпроса за времето когато може да се прави възражение за местната подсъдност /чл. 92 ал. ІV ГПК – отм./ и, че пропускането на срока води до преклудиране на правото на възражение.
В определение № 82/02.11.1963 год. по гр. д. № 2043/63 год. на ВС І гр. о. се разглежда въпроса за местната подсъдност по иск предявен против няколко ответници с местожителства намиращи се в различни съдебни райони и правото на ищеца за избор на подсъдността /идентичен спор с настоящия/.
С определение № 518/27.12.2007 год. по ч. гр. д. № 2361/2007 год. на ВКС І гр. о., с определение от 01.02.2007 год. по в. ч. гр. д. № 1367/2006 год. ОС гр. В. Т. , и с определение от 27.01.2005 год. по гр. д. № 370/2004 год. на ОС гр. Б., също се разглежда въпроса за правото на ищеца за избор на подсъдността /чл. 85, чл. 87 чл. 89 ГПК – отм./.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС ІІ т. о. счита, че същественият процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивният съд не е решаван противоречиво от съдилищата, и затова в случая не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 137/25.02.2009 год. по в. ч. гр. д. № 54/2009 год. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :