О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София 21.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 20.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 620/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, ЗПАД “Д” от гр. С. е подал касационна жалба против решение № 1249/18.07.2008 год. постановено по гр. д. № 1375/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта с която се осъжда да заплати на Р. П. А. от П. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 28.04.06 год. в гр. П..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на соченото основание касаторът представя копия от решения по гр. д. № 2800/07 год. на ПОС, по гр. д. № 252/07 год. на РС Асеновград, по гр. д. № 2568/06 год. на ПОС, и по гр. д. № 3355/05 год. на ПОС. Жалбоподателят счита, че при постановяване на тези решения по аналогични случаи съдилищата са присъдили по-малки по размер обезщетения и то при претърпени по-тежки увреждания от пострадали при ПТП, като поддържа, че същественият въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация – Р. П. А. от П. , чрез пълномощника си а. П, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което се заявява становище за неоснователност на жалбата, моли се да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, и се прави искане за присъждане на направените в касационното производство съдебни разноски.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел иска, предявен с правно основание чл. 226 КЗ, за основателен в пълния му размер от 10000 лв., и освен присъдените от ПРС 5000 лв., е присъдил още 5000 лв.
ПОС е приел фактическата обстановка за безспорно утановена – станало е ПТП на 28.04.06 год. в гр. П. на бул. “., при което управляваният от ищеца лек автомобил “ВАЗ” 2104 РВ 16 25 е бил блъснат от “Л” С 9922МС, управляван от П. М. , собственост на К. Д. Вината на водача е била безспорно установена с влязло в сила решение по НАХД № 248/07 по описа на ПРС. Налице е бил сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” по застрахователна полица, като ответника е застраховал отговорността на вредите причинени от “Л” С 9922МС, а ПТП е станало при действието на застрахователния договор. По делото е назначена СМЕ от която се установява по безсъмнен начин получените от ищеца увреждания в резултат на настъпилото ПТП.становено е, че ищецът е претърпял сътресение на мозъка, уринирал е кръв, имал е отлепване на мускулите на лявото бедро /деколман/, извършена му е била хирургическа интервенция със срязване и евакуация на кръвоизлива, промивка и поставяне на дренове, имобилизация чрез поставяне за 45 дни на гипсова шина на левия долен крайник, като пострадалият е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 29.04.06 год. до 04.08.06 год.
При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, отчитайки реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, здравословното му състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния период който не бил завършил изцяло.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В процесния случай, определяйки размера на обезщетението, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не противоречи на представените от касатора решения, постановени по гр. д. № 2800/07 год. на ПОС, по гр. д. № 252/07 год. на РС Асеновград, по гр. д. № 2568/06 год. на ПОС и по гр. д. № 3355/05 год. на ПОС.
Общото между въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба, и посочените решения, е че всички те са постановени по искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди в резултат на претърпени ПТП. Но при определяне размера на обезщетението съдилищата са отчитали конкретната фактическа обстановка – степен на увреждане, интензитета на болките и страданията, продължителност на възстановителния период, невъзможност за пълно възстановяване, козметични дефекти, възраст, здравословно състояние, съпричиняване, като при определянето размера на обезщетението, не без значение е и времето когато е станала злополуката, с оглед изменението на стандарта на живот в страната.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК , а на ответника по касация не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящото производство, тъй като такива не са направени.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1249/18.07.2008 год. постановено по гр. д. № 1375/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :