О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 25.09.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 24.09.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 517/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
А. И. И. от гр. С., ул. “. № 18, вх. “А”, ет. 4, е подала частна касационна жалба против определение № 391/01.04.2009 год. по ч. гр. д. № 637/2009 год. на Софийския апелативен съд, с което се оставя в сила определението от 17.12.2008 год. по т. дело № 1254/2007 год. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането й за увеличаване на иска за мораторна лихва.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 3 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Излагат се съображения, че кредиторът винаги има право на мораторна лихва от деня на забавата до деня на плащането, защото е лишен от облагата на паричната сума която му се дължи и която не получава, а недопускането на увеличението на иска означава отказ да се признае едно дадено от закона субективно право на съответния правоимащ субект. Поради това счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба “К” Е. от гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима. Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
Въззивният съд е приел, че отказът на първата инстанция да допусне увеличението на иска по чл. 86 ал. І ЗЗД е правилно. Ищецът е претендирал първоначално общо 5000,00 лв. мораторна лихва – 4000,00 лв. върху обезщетението за дружествен дял, и 1000,00 лв. върху дивидент по отделни периоди от 2005 до 2007 год., уточнени с молба от 22.10.2007 год. При увеличението на иска по чл. 86 ЗЗД с още 7820,00 лв. (което не е допуснато от съда) ищецът не е разграничил какво увеличение претендира върху обезщетението за дружествен дял, и какво върху дивидентите по отделните периоди, а е посочил сумата общо, което е мотивирало въззивният съд да приеме, че отказът да се допусне увеличение на иска е правилно, предвид липсата на конкретизация.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай не е налице сочената от касатора предпоставка на чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК.
По въпроса за увеличението на иска направено в съдебно заседание има богата съдебна практика, и законът не страда от непълнота, или противоречие, поради което не се нуждае от тълкуване. Недопускане, респ. допускането, на увеличението на един иск е резултат на конкретна преценка на съда на фактическите обстоятелства по делото, своевременно извършване на процесуалното действие, и съобразяване на същото с изискването на ГПК за конкретизиране на увеличението по отделни периоди и размер.
Ето защо ВКС ІІ т. о. счита, че въпросът по който се е произнесъл въззивния съд не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като не попада в хипотезата на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, и предвид на това не следва да се допусне касационо обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 391/01.04.2009 год. по ч. гр. д. № 637/2009 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :