О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София 03.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 28.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 666/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплакване за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, А. за с. к. гр. С. е подала касационна жалба против решение № 64/04.04.2008 год. по т. д. № 413/2006 год. на Великотърновския апелативен съд, в частта с която се оставя в сила решение № 118/26.01.2006 год. по гр. д. № 337/2004 год. на Ловешкия окръжен съд, с което се отхвърлят исковете на АСК против “Б” ЕООД гр. Л., предявени с правни основания чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, над сумите 393120,00 лв. и 5541,40 лв. до пълния им предявен размер от 401760,00 лв. и 10124,35 лв.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като се представят копия от решения по т. д. № 11/2006 год. на ВКС, ІІ т. о., по т. д. № 733/06 год. на ВКС ІІ т. о., по гр. д. № 8022/58 год. на ВС І гр. о., по гр. д. № 95/99 год. на ВКС ІІ гр. о., по гр. д. № 860/99 год. на ВКС І гр. о., по гр. д. № 659/03 год. на ВКС – ТК, по гр. д. № 583/99 год. на ВКС ІV гр. о., по гр. д. № 1285/99 год. на ВКС V гр. о., по гр. д. № 801/99 год. на ВКС І гр. о., по гр. д. № 141/2004 год. на ВКС І т. о., и по гр. д. № 8022/58 год. на ВС І гр. о.
Ответникът по касация – “Б” ЕООД гр. Л., не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че Министърът на земеделието и хранителната промишленост, в качеството си на орган по чл. 3, ал. І т. 1 ЗППДОбП /отм./, и “Б” ЕООД гр. Л., на 08.05.1997 год. са сключили приватизационен договор за продажба на 25 174 бр. поименни акции, представляващи 70% от капитала на “М” ЕАД гр. К.. Съгласно чл. 5.3 от договора ответникът в качеството си на купувач е следвало да запази съществуващите 190 работни места при пълна заетост и да ги увеличи в следващите пет години до 305 броя. При неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място. С констативен протокол № 5/19.042004 год. е извърщшена документална проверка и е установено неизпълнение за 2001 год. на 91 броя работни места, поради което на 16.04.2004 год. е взето решение от ИС на АСК да се начисли неустойка на “Б” ЕООД гр. Л. в размер на 393 120,00 лв. Предявените в обективно съединени искове на АСК са били в размер за 393 120,00 лв. неустойка и 5 400,38 лв. обезщетение за забава, като в хода на производството пред първа инстанция по реда на чл. 116 ГПК /отм./, ищецът е направил изменение на исковете досежно размера им – увеличени са съответно до 401 760,00 лв. и 10 124,35 лв.
От доказателствата и назначената по делото ССЕ, въззивният съд е приел, че искът за неустойката е основателен за сумата 393 120,00 лв. – това е размерът на дължимата неустойка, изчислен на база неразкритите работни места за 2001 год. /91 бр./, умножен на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място. ВТАС е изложил съображения, че в искането на ищеца за увеличение на размера на неустойката не са се излагали твърдение, че е налице неизпълнене на 93 бройки и, че е недопустимо да се навеждат нови основания извън твърденията в исковата молба. По отношение на мораторната лихва е прието, че е налице редовно отправена покана от ищеца до ответника за доброволно плащане на неустойката, че е налице забава и, че за времето й от 01.05.2004 год. до предявяване на иска в съда на 09.06.2004 год., се дължи 5 551,40 лв. обезщетение.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото за размера на неизпълнението по приватизационния договор относно трудовата заетост за 2001 год., е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С представените от касатора решения, ВС и ВКС са се произнесли по различни въпроси – за недопустимостта на изменение на иск по основание и петитум, тъй като това по същество представлява нов иск – гр. д. № 8022/58 год. на ВС І гр. о; по допустимостта на доказателствените средства пред въззивната инстанция – гр. д. № 583/99 год. на ВКС ІV гр. о.; за задълженията на въззивния съд по допускане на нови доказателства в закрито заседание – гр. д. № 1285/99 год. на ВКС V гр. о.; по допустимостта на свидетели тогава, когато страната е заявила първоначално, че ще ги доведе, а след това направи искане за призоваването им чрез съда – гр. д. № 860/99 год. на ВКС І гр. о.; по въпроса за индивидуализацията на недвижимия имот в предварителния договор – гр. д. № 659/03 год. на ВКС – ТК, но тези решения са неотносими към въззивното решение, предмет на касационната жалба.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС ІІ т. о. счита, че не са налице основания по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, ВКС ІІ търг. отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64/04.04.2008 год. по т. д. № 413/2006 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :