О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№283
София 07.05.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 27.04.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 304/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК.
“Д” О. гр. С. е подал частна жалба против определение от 22.12.2008 год. по в. ч. гр. д. № 1560/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което жалбоподателят се осъжда да заплати на Г. Ц. Л. от град С.,00 лв. съдебни разноски.
В частната жалба се излагат съображения, че въззивното определение е постановено по недопустима молба, тъй като същата е подадена след изтичане на срока по чл. 248 ал. І ГПК, а по същество жалбоподателят счита, че неправилно е прието от съда, че не е налице прекомерност на договореното възнаграждение. Жалбоподателят моли за отменяване на въззивното определение и прави искане за присъждане на направените от него разноски в настоящото производство.
Ответникът по частната жалба – Г. Ц. Л. от София е взел становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК, с което счита, че определението на САС е правилно и моли същото да се потвърди.
ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С определение № 642/08.08.08 год., по ч. гр. д. № 1560/08 год. въззивният съд е оставил в сила определението от 10.04.2008 год. по гр. д. № 102/08 год. на СГС, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл. 79 ал. І ЗЗД и чл. 86 ал. І ЗЗД, предявими от Г. Ц. Л. против “Д” О. за общата сума от 23 188,91 лв., ч. налагане на запор върху банковите сметки на ответника в “Р” АД и “ОББ” АД, но е пропуснал да се произнесе по искането на Г. Ц. Л. – ответник по частната жалба, за присъждане на съдебни разноски направени от него в това производство.
По повод молбата на Г. Л. от 25.09.2008 год., с обжалваното определение от 22.12.2008 год. САС му е присъдил сумата 1 500,00 лв. съдебни разноски, като е взел предвид представените по делото доказателства.
Според приетото от въззивния съд молбата е подадена извън месечния срок по чл. 248 ал.І ГПК, но тя е допустима, тъй като на Л. не е изпращано съобщение и за него не тече срок, а досежно прекомерността, за което е имало възражения от страна на “Д” О. е прието, че заплатеното възнаграждение не превишава трикратния размер на дължимото се минимално такова в размер на 571,89 лв. съгласно чл. 7 ал. V от Наредба № 1/09.07.2004 год за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ВКС ІІ т. о. счита, че постановеното от въззивния съд определение е процесуално допустимо, тъй като е постановено по допустима молба подадена по чл. 248 ал. І ГПК за допълване на определението в частта му за разноските, а твърденията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни и не се споделят от настоящия състав. Вярно е, че чл. 248 ал. І ГПК постановява искането за разноски да се отправи до съда в едномесечен срок от постановяване на решението /респ. определението – вж. чл. 278 ал. ІV ГПК/ ако то е необжалваемо, а в случая молбата е подадена на 25.09.2008 год., тоест след
изтичане на едномесечния срок от деня на постановяване на определението на 08.08.08 год. от САС, но независимо от това
обосновано е прието от въззивния съд, че определението от 08.08.08 год. е подлежало на обжалване по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 ГПК, а то не е съобщено на страните /в определението неправилно е записано, че то е окончателно/, и при това положение за Г. Л. не е започнал да тече срок за подаване на молбата за допълване на определението в частта му за разноските.
Неправилно обаче е прието от САС, че в случая възнаграждението не е прекомерно и, че не следва да се намали размера му.
При определяне размера на дължимите разноски по делото следва да се вземе предвид обстоятелството, че процесуалната защита на ответника Г. Ц. Л., осъществена от пълномощника му адвокат И, касае само и единствено изготвяне на отговор по повод подадена от “Д” О. частна жалба по реда на чл. 396 ГПК пред САС.
Съгласно чл. 7 ал. V от Наредба № 1/09.07.2004 год за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за защита за обезпечаване на бъдещ иск се определя по правилата на ал. ІІ, на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
В процесния случай допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл. 79 ал. І ЗЗД и чл. 86 ал. І ЗЗД, предявими от Г. Ц. Л. против “Д” О. , е за сумата от 23 188,91 лв., а половината от претендираната сума е 11 594,45 лв., и за нея се дължи минимално възнаграждение от 571,89 лв. съгласно чл. 7 ал. ІІ т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този размер, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото е следвало да се определи и размера на дължимите съдебни разноски, което е и в съответствие с чл. 36 ал. ІІ от Закона за адвокатурата, към който препраща чл. 78 ал. V ГПК, а § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 год за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложим, с оглед посочената законова разпоредба и чл. 15 ЗНА.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. І ГПК на частния жалбоподател следва да се присъдят по съразмерност направените от него съдебни разноски в настоящото производство.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението от 22.12.2008 год. по в. ч. гр. д. № 1560/2008 год. на Софийския апелативен съд, в частта с която “Д” О. гр. С., ул. “О” № 122 се осъжда да заплати на Г. Ц. Л. със съдебен адрес: гр. С., бул. “. № 27, ет. 2, ап. 3, съдебни разноски над сумата 571,89 лв. до размера на 1500,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 22.12.2008 год. по в. ч. гр. д. № 1560/2008 год. на Софийския апелативен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Ц. Л. със съдебен адрес: гр. С., бул. “. № 27, ет. 2, ап. 3, да заплати на “Д” О. гр. С., ул. “О” № 1* съдебни разноски в размер на 301,25 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :