О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София 20.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 19.11.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 290/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
Ж. В. М. от гр. С., ул. “Г” № 5, е подал частна касационна жалба против определение № 51/11.06.2008 год. по т. д. № 1129/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, с което се потвърждава решение /имащо характер на определение/ № 96/29.10.2007 год. по т. д. № 31/2007 год. на Смолянския окръжен съд, с което се оставя без разглеждане иска на Ж. В. М., предявен с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОСС от 12.02.2007 год. на “М” О. гр. Ч., и се прекратява призводството по делото.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и съгласно чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. ІV ГПК, към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответникът “М” О. – гр. Ч., е заявил становище по реда на чл. 276, ал. І ГПК, като счита, че частната касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС ІІ т. о. излага следните съображения:
Въззивният съд е обосновал извода си за недопустимост на иска по чл. 74 ТЗ с пропуснат 14 дневен срок по чл. 74 ал. ІІ ТЗ. Този извод се свързва с безспорното установяване на факта, че ищецът е бил уведомен при отказ за ОСС на “М” О. гр. Ч., състояло се на 12.02.2007 год., и за него съгласно закона срока за предявяване на иск тече от деня на събранието, а не от деня на узнаването. В процесния случай искът е предявен на 02.04.2007 год., а това според въззивния съд означавало, че не е спазен срока и, че искът е процесуално недопустим.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определения на въззивни съдилища с които се оставят без уважение частни жалби подадени против определения преграждащи развитието на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на нито една от хипотезите на чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 или т. 3 от ГПК. В изложението чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК се акцентира изключително върху противоречието на въззивното определение с разпоредби на ГПК, с материалния закон и върху това, че то прегражда по-нататъшното развитие на делото, а не се излагат никакви съображения, че съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Доводите на касатора за нарушение на материалния и процесуалния закон могат да обосноват извод за наличие на основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и за наличие на някоя от хипотезите визирани в чл. 280 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 51/11.06.2008 год. по т. д. № 1129/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :