О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София. 01.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 18.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 659/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 119/16.04.2009 год. по гр. д. № 142/2009 год. Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решение № 1017/19.12.2008 год. по гр. д. № 2021/2008 год. на Великотърновския районен съд, с което се отхвърля иска на “П” ООД гр. В., ул. “. № 1 против О. г.., пл. “М” № 2, за прогласяване нищожността на решение № 1077/09.01.2008 год. по т. дело № 604/2007 год. на ВКС ІІ т. о.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, решението на въззивния съд се обжалва от “П” ООД гр. В..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 от ГПК се прилагат копия от решение № 1077/09.01.2008 год. по т. дело № 604/2007 год. на ВКС ІІ т. о., решение № 349/11.04.2007 год. по т. дело № 29/2007 год. на ВКС ІІ т. о., решение № 109/1997 год. на ВКС І гр. о., решение № 493/13.05.1991 год. по гр. д. № 280/91 год. на ВС І гр. о., решение № 810/17.10.2008 год. по гр. д. № 2895/2007 год. на ВС І гр. о., решение № 1542/14.05.2008 год. по гр. д. № 123/2007 год. на ВС ІІІ гр. о., решение № 1117/17.11.1986 год. по гр. д. № 622/86 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 435/25.05.1987 год. по гр. д. № 211/87 год. на ВС ІІІ гр. о. и определение от 28.03.2002 год. по ч. гр. д. № 315/2002 год. на САС.
Касаторът представя и пет броя решения постановени по административни дела.
В изложението за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се излагат съображения, че има основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, тъй като след създаване на административните съдилища въпросът за тяхната компетентност и тази на гражданските съдилища се поставял все по-често, а въпросът относно характера на решението, издаден извън правораздавателната власт на съответния съд бил съществен и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – О. г.., не взема становище по касационната жалба.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че искът на “П” ООД гр. В. против О. г.., за прогласяване нищожността на решение № 1077/09.01.2008 год. по т. дело № 604/2007 год. на ВКС ІІ т. о., е неоснователен. Приел е, че въпросът, дали спорът постановен по решението, прогласяването нищожността на което се иска, е подведомствен на граждански съд, или административен съд, е решен с решение № 349/11.04.2007 год. по гр. д. № 29/2007 год. на ВКС ІІ т. о.
Според въззивния съд решение № 1077/09.01.2008 год. по т. дело № 604/2007 год. на ВКС ІІ т. о. не е нищожно, тъй като същото отговаря на всички изисквания за валиден съдебен акт – постановено е от надлежен съд, действуващ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, постановено е в писмена форма, при ясно изразена воля и е подписано от състава на съда.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Процесуалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за валидността на съдебния акт, но в случая не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Представените решение № 1077/09.01.2008 год. по т. дело № 604/2007 год. на ВКС ІІ т. о. /неговата нищожност се е искало да бъде прогласена/ и решение № 349/11.04.2007 год. по т. дело № 29/2007 год. на ВКС ІІ т. о., са постановени по делото и не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с представените от касатора решение № 109/1997 год. на ВКС І гр. о., решение № 493/13.05.1991 год. по гр. д. № 280/91 год. на ВС І гр. о., решение № 810/17.10.2008 год. по гр. д. № 2895/2007 год. на ВС І гр. о., решение № 1542/14.05.2008 год. по гр. д. № 123/2007 год. на ВС ІІІ гр. о., решение № 1117/17.11.1986 год. по гр. д. № 622/86 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 435/25.05.1987 год. по гр. д. № 211/87 год. на ВС ІІІ гр. о. и определение от 28.03.2002 год. по ч. гр. д. № 315/2002 год. на САС. Макар и с последните да се разглеждат въпроси касаещи валидността на обжалвани съдебни актове, те са постановени по конкретни случай с оглед установена по делото фактическа обстановка, поради което настоящият състав не приема, че въззивното решение им противоречи.
Представените пет броя административни дела не се обсъждат – те не са постановени по граждански дела, а само последните при наличие на посочените в чл. 280 ал. І ГПК предпоставки могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
По въпроса по който се е произнесъл въззивния съд няма противоречива практика, обратно по въпроса има богата и безпротиворечива съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119/16.04.2009 год. по гр. д. № 142/2009 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: