О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София 26.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 22.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 638/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
“К” Е. гр. В., ул. “. № 1, е подал касационна жалба против решение № 98/11.06.2008 год. постановено по т. дело № 136/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, с оплакване за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и искане за отменяването му и вместо него да се постанови друго, с което искът се уважи за 105 743,71 лв.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, като към изложението са приложени копия от решения по гр. д. № 585/93 год. на ВС ІV гр. о., по гр. д. № 792/97 год. на ВКС V гр. о., по т. д. № 745/07 год. на ВКС ІІ т. о., по адм. д. № 244/07 на ВТАС и по адм. д. № 12294/07 год. на ВАС.
Развити са съображения, че са налице условия за допускане на касационното обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, като с решението си ВКС следва да отговори на въпроса, налице ли е в процесния случай приложното поле на чл. 20а от ЗЗД, и длъжна ли е добросъвестната страна при недобросъвестност на другата страна, да предприема действия, които макар формално да ограничават размера на имуществените щети, биха нанесли неимуществени увреждания върху търговската марка, престижа и доброто име на добросъвестния търговец.
Ответникът по касация – О. гр. Г., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата, моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВКС ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следното:
Въззивният съд е постановил обжалваното решение след като с решение № 185/05.03.2007 год. по т. д. № 745/07 год. ВКС ІІ т. о. е отменил решението по гр. д. № 201/07 год. на ВТАС, поради необсъждане на всички релевирани по делото доказателства, и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане въззивният съд е отменил решение № 38/23.03.2007 год. по гр. д. № 217/06 год. на Габровския окръжен съд, в частта с която е отхвърлен иска на “К” Е. гр. В. против О. гр. Г. за сумата 15 347,08 лв., и вместо него е постановил друго, с което уважава иска в тази му част, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на присъдената сума. Първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част е оставено в сила, а в полза на ответника са присъдени 1 138,97 лв. разноски по компенсация.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е участвувал в процедура по продажба чрез търг на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ “магазин за хранителни стоки” в с. К., кметство Лесичарка, със застроена площ 207,50 кв. м. и сутерен с площ от 162 кв.м., ведно със съответното право на строеж. Ищецът е бил определен за купувач със Заповед № 1171/13.06.06 год. на Кмета на О. Г. за сумата 20847,40 лв. На 15.06.06 год. служители на ответника установили, че процесния обект се владее от ЕТ “С”, че в обекта се извършва СМР и, че същият е преустроен в три самостоятелни обекта с отделни входове. Това строителство е било незаконно по смисъла на чл. 225 ЗУТ, като констатацията за това е направена с акт № 7/28.06.06 год. На 18.08.2006 год. О. Г. уведомила ищцовото дружество, че договорът за продажба не следва да се сключва предвид извършените в имота значителен обем СМР и поради измененото му състояние в сравнение с обявеното и оценено за продажба. Не е имало спор, че ищецът е заплатил суми на ответната страна по продажбата, но поради неосъществяването й, сумата била върната обратно. След като бил определен като купувач на имота ищецът сключил 11 броя договори /подробно описани в решението/ с трети лица – за проектиране, доставка на дограма, доставка на растения за озеленяване, на строителни материали, транспорт и монтаж. Една част от договорите са сключени след определяне на ищеца за купувач на имота и преди да му бъде съобщено на 18.08.2006 год. от О. Г. за извършените от трето лице СМР, за измененото състояние на имота, и за отказа за сключване на договор за продажба, а друга част от договорите са сключени след уведомяването на ищеца на 18.08.2006 год.
Въззивният съд е приел, че ответникът е действувал недобросъвестно, след като още на 15.06.06 год. негови служители са узнали за извършеното от трето лице строителство, и след като не е уведомил веднага купувача за новите обстоятелства, а това уведомяване е станало едва на 18.08.06 год. /с писмо изх. № 06-110/18.08.2006 год./, тоест два месеца след като е била установена пречка за сключване на договора. С оглед на това е счетено, че до момента на уведомяването на ищеца, ответникът носи отговорност за причинените на ищеца вреди, които последният е претърпял при сключване на договори с трети лица. ВТАС е обсъдил подробно всички договори като е приел, че за някои от тях /например за “сухо строителство” и за “монтаж на дограма”/, сключени преди 18.08.06 год., поради ненастъпване на сроковете за изпълнение те са станали безпредметни и от тях не е произтекла вреда. Що се отнася до всички останали плащания извършени от ищеца на трети лица след 18.08.06 год., когато той е бил уведомен от ответника за невъзможността да се сключи договора за продажба на процесния магазин, ВТАС приема, че тези действия на ищеца не могат да се свържат с недобросъвестното поведение на ответника, и доколкото е налице вреда за ищеца, тя трябва да бъде за негова сметка.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него относно предпоставките за носене на отговорност от страна на ответника поради несключване на договора за продажба на недвижимия имот, и за размера на отговорността с оглед поведението на страните преди и след уведомяването на ищеца, е въпрос който е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не противоречи на представените решения по гр. д. № 585/93 год. на ВС ІV гр. о. и по гр. д. № 792/97 год. на ВКС V гр. о. В решенията на ВС и ВКС се разглеждат въпроси свързани с границите на отговорността по чл. 12 ЗЗД, докато във въззивното решение, в частта с която се отхвърля иска до пълния му предявен размер, предмет на настоящата касационна жалба, е прието, че няма претърпяна вреда от ищеца и ответникът не дължи обезщетение, а това изключва въпроса за обхвата на отговорността, и налага извод че няма противоречие между въззивното и представените решения.
Посоченото от касатора решение по т. д. № 745/07 год. на ВКС ІІ т. о. не следва да се обсъжда, тъй като то не е по същество, а е отменително. Не следва да се обсъждат и решенията по по адм. д. № 244/07 на ВТАС и по адм. д. № 12294/07 год. на ВАС – тези решения са постановени по административни дела, а приложното поле на чл. 280 ГПК е само за решения постановени по спорове по граждански дела /в този смисъл вж. и чл. 1 ГПК/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Следва да се вземе предвид и това, че в процесния случай отхвърлянето на иска не се свързва с прилагането на закон, или правна норма, които страдат от непълнота, неяснота, или някакво вътрешно противоречие, а отхвърлянето на иска е поради недоказаност на твърденията на ищеца за претърпяна от него вреда, тоест не са доказани фактите на които ищецът е основавал правото си.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера предвиден в чл.7, ал. ІІ, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 98/11.06.2008 год. постановено по т. дело № 136/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА “К” Е. гр. В., ул. “. № 1 да заплати на О. гр. Г., площад “В” № 3, юрисконсултско възнаграждение в размер на 2455 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и пет лв./
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :