О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София 04.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 02.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 717/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
“М” ООД от гр. Т., ул. “А” 132, вх. “ж”, ет. 4, ап. 6, е подал частна касационна жалба против определение № 240/30.07.2009 год. по в. ч. гр. д. № 428/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, с което се потвърждава разпореждане № 331/28.05.2009 год. по гр. д. № 90/2009 год. на Габровския окръжен съд, с което се връща исковата молба на “М” ООД от гр. Т. на основание чл. 129 ал. ІІІ ГПК – поради неотстраняване на нередовностите по нея.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, и се моли за отменяването му и връщане на делото за разглеждане на исковата молба по същество. Жалбоподателят излага съображения, че исковата му молба е била редовна, а приетото от въззивния съд в обратен смисъл, е неправилно. Неправилно му е определено от съда внасянето на държавна такса в размер на 4%, тъй като искът е бил отрицателен установителен, и затова дължимата по него държавна такса съгласно чл. 3 от Тарифата на държавните такса е следвало да бъде от 30,00 до 80,00 лева, която била внесена.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в този смисъл към изложението е приложено решение № 620/25.06.1993 год. по гр. д. № 211/93 год. на ВС, І гр. о.
Ответникът по частната касационна жалба “Ф” Е. гр. В., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима, но независимо от процесуалната й допустимост не следва да се допусне до касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че правилно исковата молба на “М” ООД от гр. Т., предявена по реда на чл. 254 ГПК /отм./ е била върната от първоинстанционния съд, защото въпреки оставянето й без движение на 28.04.2009 год. и даване на указания за отстраняване на нередовностите по нея, в определения от съда едноседмичен срок, нередовностите не били отстранени.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК, поради следното:
Обжалваното въззивно определение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно с посоченото от жалбоподателя решение № 620/25.06.1993 год. по гр. д. № 211/93 год. на ВС, І гр. о. Приетото в последното, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в тези рамки и по онзи начин, които е поискан от ищеца и, че съдът е длъжен да се произнесе по всяка подадена молба за защита и съдействие по лични и права, има предвид произнасяне но само по редовна искова молба, и по никакъв начин не може да наложи извод, че съдът дължи произнасяне и по нередовна искова молба, каквато е била процесната.
Предвид изложеното не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК, поради което състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 240/30.07.2009 год. по в. ч. гр. д. № 428/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :