О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София. 12.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 07.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 522/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 14/04.03.2009 год. по т. дело № 29/2009 год. Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решение № 93/24.11.2008 год. по гр. д. № 584/08 год. на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля иска на Ф. Н. Г. от АК гр. С., ул. “. № 93, ет. 2, предявен против “Н” О. гр. С. за сумата 2860,10 лв., претендирана като незаплатено възнаграждение за предоставена правна помощ.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от Ф. Н. Г. от Стара Загора.
В касационната жалба се излагат съображения, че в случая не липсвали доказателства за това, че е налице съгласие между ищеца и ответника за извършване на определени действия свързани с упражняване на адвокатска дейност, а липсвал само писмен договор за адвокатска помощ. Приетото от съда за липса на основание за ангажиране отговорността на ответника било неправилно, поради което касаторът моли за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което следва отново да се разпита нотариус Е. Т.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, а в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле на този текст от ГПК се прилага копие от определение № 2408/07.03.2006 год. по адм. дело № 1909/2006 год. на петчленен състав на Върховния административен съд.
Ответникът “Н” О. гр. С., чрез пълномощника си адвокат Л от АК-Стара Загора, е подал отговор по касационната жалба, като моли същата да не се допуска до касационно обжалване тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с представеното от касатора определение № 2408/07.03.2006 год. по адм. дело № 1909/2006 год. на петчленен състав на Върховния административен съд.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че на 08.08.2005 год. ищецът е сключил договор за правно обслужване с “А” АД – клон София, съгласно който в част от предмета на задълженията му е влизало и изготвяне на договори за потребителски и ипотечни кредити с клиенти на банката в град Ст. Загора. Между “А” АД – клон София и ответното търговско дружество на 27.06.2006 год. е сключен договор за кредитна линия, като в чл. 19 на същия е уговорено, че кредитополучателят поема задължението да заплати изцяло на банката всички разходи и такси, включително държавни, съдебни такси и адвокатски хонорари, на база пълно обезщетяване, които банката е направила.
Въззивният съд е приел, че между страните по спора няма възникнали договорни отношения и затова претенцията на ищеца за заплащане на исковата сума е неоснователна, а доколкото ответникът дължи разходи и такси, включително държавни, съдебни такси и адвокатски хонорари, то те са към банката с която има сключен договор за кредитна линия.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и този въпрос е за имуществената отговорност при липсата на договор, но само това не е достатъчно за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Соченото от касатора определение № 2408/07.03.2006 год. по адм. дело № 1909/2006 год. на петчленен състав на Върховния административен съд, не е съдебен акт от категорията на тези които попадат в кръга на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, тъй като не е постановено по гражданско дело – в този смисъл вж. и чл. 1 от ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14/04.03.2009 год. по т. дело № 29/2009 год. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: