О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София 19.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 09.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 732/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
С оплаквания за незаконосъобразност и искане за отменяване, “Т” А. гр. С. е подала частна касационна жалба против определение № 3253/16.03.2009 год. по ч. гр. д. № 579/2009 год. на Софийския градски съд, с което се прогласява нищожносттта на разпореждането на Софийския районен съд, ГК, 38 състав, за издаване на изпълнителен лист от 12.09.2008 год. по гр. д. № 15705/2008 год.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искане по реда на чл. 410 ГПК,, и издадената от Софийския районен съд по гр. д. № 15705/2008 год. заповед за изпълнение също е по чл. 410 ГПК, докато записаното в изпълнителния лист, че същия е издаден на основание чл. 418 ал. ІІ ГПК означавало, че е допусната техническа грешка. Имало е и подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, което не било взето предвид от решаващия състав. Според жалбоподателя, след като е прогласил нищожността на разпореждането на СРС за издаване на изпълнителен лист от 12.09.2008 год. по гр. д. № 15705/2008 год., въззивният съд е следвало да върне делото на първоинстанционния съд за повторно валидно извършване на опорочените процесуални действия, тъй като това било единственото условие за поправяне порока на процедиране.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос който е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това твърдение се представят копия от определение № 70/18.02.2009 год. по ч. т. дело № 404/2008 год. на ВКС І т. о., определение от 05.06.2008 год. по гр. д. № 264/2008 год. на Окръжен съд град Я., и определение № 18/03.06.2008 год. по в. ч. гр. д. № 511/2008 год. на Окръжен съд гр. В..
Ответникът Л. Д. М. от гр. С., не е взел становище по частната касационна жалба.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима, но независимо от процесуалната й допустимост не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че по заявление на “Т” А. гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л. Д. М. от гр. С., за сумите 2805,53 лв. – главница, законна лихва върху нея, считано от 06.06.2008 год., лихва в размер на 711,29 лв. за периода от 01.03.2005 год. до 14.05.2008 год., 70,34 лв. държавна такса и 145,50 лв. юрисконсултско възнаграждение, с разпореждане от 10.06.2008 год., по гр. д. № 15705/2008 год. Софийският районен съд, 38 състав, е издал такава заповед.
С устно разпореждане Софийския районен съд е постановил издаване на изпълнителен лист от 12.09.2008 год. по гр. д. № 15705/2008 год., което въззивният съд е приел за нищожно, тъй като по делото не се съдържало писмено разпореждане за това съгласно чл. 406, ал. І ГПК.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 2 от ГПК, поради следното:
С обжалваното определение въззивният съд прогласява нищожността на разпореждането на Софийския районен съд за издаване на изпълнителен лист от 12.09.2008 год. по гр. д. № 15705/2008 год., поради това, че същото е постановено устно, докато с посочените от касатора съдебни актове се разглеждат въпроси относно издаване на изпълнителен лист в частта му за разноските – определение № 70/18.02.2009 год. по ч. т. дело № 404/2008 год. на ВКС І т. о., въпросът за изскуемите се реквизити на определението – определение от 05.06.2008 год. по гр. д. № 264/2008 год. на Окръжен съд град Я., както и за това коя сделка е търговска, и за задължението на съда да следи служебно за редовносттта на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение – определение № 18/03.06.2008 год. по в. ч. гр. д. № 511/2008 год. на Окръжен съд гр. В., което налага извод, че тези съдебни актове са неотносими към въпроса по който се е произнесъл въззивния съд, и затова определението постановено от последния не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3253/16.03.2009 год. по ч. гр. д. № 579/2009 год. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :