О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София 24.10.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 23.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 452/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Г. Л., В. П. Л., В. П. Л. и Ю. П. Л. от гр. С., чрез пълномощника си а. К, са подали касационна жалба против решение № 122/22.05.2008 год. по гр. д. № 2904/2007 год. на Софийския градски съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и искане за отменяването му и постановяване на решение по същество, с което исковете се уважат изцяло, с присъждане по 5 000,00 лв. на всеки един от ищците.
В молба от 18.06.08 год., процесуалният представител на касаторите излага съображения, че по процесния случай няма други постановени от съдилищата решения, но това е съществен правен въпрос, който следва да се реши с оглед точното прилагане на закона и оттам ще има развитие на правото, а неразглеждане на касационната жалба ще доведе до липса на яснота относно точното прилагане на закона. Предвид на това моли на основание чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът ЗАД “А” гр. С. е заявил становище по реда на чл. 287, ал. І ГПК, като счита, че решеният от въззивния съд спорен въпрос е съществен, но не са налице основания за допускане на касационно производство.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, решение № 122/22.05.2008 год. по гр. д. № 2904/2007 год. на Софийския градски съд не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение постановено по гр. д. № 6946/2006 год. на СРС, 79 с-в, и вместо него е постановил друго, с което отхвърля предявените от ищците искове – по 5 000,00 лв. за всеки от ищците. Прието е, че между ответника и застраховащия “Б” ООД е сключен договор за групова застраховка “злополука”, чието застрахователно покритие е за периода от 18.02.2005 год. до 17.02.2006 год., като застраховани лица по договора са работници на застраховащия по списък към полицата.становено е, че между застрахованите е бил и наследодателят на ищците П, който е починал на 18.08.2005 год. вследствие на получени травми при настъпила трудова злополука. СГС е приел, че смърттта на пострадалия е настъпила в резултат на алкохолно въздействие – установени са 4,5% промила в кръвта, и с оглед разпоредбата на чл. 49 от ОУ по застрахователния договор, съгласно който “не се считат за злополука смъртта или уврежданията, настъпили в резултат на алкохолно въздействие”, СГС е счел, че в процесния случай не е налице покрит риск за който застрахователят носи отговорност.
ВКС ІІ т. о. приема следното:
Допустимостта на касационното обжалване е посочена в чл. 280, ал. І ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията посочени в точки 1, 2 или 3. Същественият материалноправен или процесуален въпрос по делото по който е постановен съдебния акт трябва да е обуславящ досежно решаващите изводи на въззивния съд. Няма съмнение, че приемайки, че е установено алкохолно опиянение на пострадалия, което изключва отговорността на застрахователя, СГС се е произнесъл по съществен въпрос от значение за изхода на спора, но само това не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в процесния случай не е налице сочената от касаторите предпоставка на чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което твърденията на касаторите в обратен смисъл са неоснователни.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122/22.05.2008 год. по гр. д. № 2904/2007 год. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :