Определение №702 от по търг. дело №602/602 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                               № 702
 
                                    София. 10.11.2009 год.
 
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 28.10.2009 год. в състав:
                     
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                                                         КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
      
 
изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 602/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 668/04.03.2009 год. по гр. д. № 875/2008 год. Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение № 42/26.06.2008 год. по т. дело № 12/2008 год. на Окръжен съд гр. П., с което се отхвърлят исковете на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” гр. С. против “В” О. гр. В., предявени по чл. 252 ал. І ЗЗД за реално предаване на фасонирани иглолистни дъски в размери и количества 60 мм – 43.058 куб. м. и 70 мм – 17.510 куб. м., на обща стойност 23 984,93 лв., и по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 2 398,49 лв. за неизпълнение на договор № 66/23.01.2006 год. за съхранение на иглолистен материал.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” гр. С. обжалва решението на въззивния съд.
В жалбата се поддържа, че съдът, вследствие нарушение на правилата на логическото мислене и опитните правила е допуснал грешки които са довели до неистински констатации и оттам и до неправилни правни изводи. Приетото от съда, че нямало “липса” в юридическия смисъл на думата, тъй като материалът бил на съхранение, не е съобразено с начина на отчитане на съхраняваното количество съобразно представеното по делото писмо изх. № РД.00-9276/16.10.2006 год., съгласно което, “при констатиране наличие на друг вид дървесина в създадения запас /топола или друг вид дървесина/, или янове или полуянове, следва да се състави акт за отклонение от количеството на фасониран /объл/ иглолистен материал”.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е сключен договор № 66/23.01.2006 год. за съхранение на иглолистни дъски, които са приети с предавателна ведомост на 31.12.2006 год. в размери и количества 60 мм – 58.898 куб. м. и 70 мм – 100 куб. м., като под забележка е отразено, че материалът е годен за съхранение на открита складова площадка и се освежава от количеството за текущото производство. При съставянето на констативния протокол № ДР-01-4464/11.12.2007 год. е отбелязано, че от съхраняваното количество липсват иглолистни дъски в размери и количества 60 мм – 43.058 куб. м. и 70 мм – 17.510 куб. м., на обща стойност 23 984,93 лв., като Председателят на комисията К. К. , разпитана по делото като свидетел, е заявила, че липсата е съобразена с дадените указания с писмо № РД.00-9276/16.10.2006 год., съгласно което, при констатиране наличие на друг вид дървесина в създадения запас, или янове, или полуянове /необрязани четиристранно дъски/, следва да се състави акт за отклонение от количеството на фасониран иглолистен материал, а в случая констатацията била за наличие на дървен материал с янове.
Въззивният съд е приел, че в случая между страните не е имало договореност за съхранение на дървен материал който е следвало да бъде обрязан от четирите страни, а с писмо № РД.00-9276/16.10.2006 год. ищецът не е могъл да измени едностранно клаузите на договора.
Предвид горното е прието, че няма липса, а колкото до предписаното в констативния протокол до 15.02.008 год. да се извърши “окрайчване” на тристранно обработения иглолистен материал, това не означавало липса, а предписание за обработка, и затова нямало основание за приложение на чл. 14 от договора, тоест за ангажиране на отговорност на влогоприемателя за липси.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторът не сочи кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът, не излага и конкретни съображения за приложното поле на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, а в изложението по чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК се излагат съображения, които са изложени и в касационната жалба, и които по същество са оплакване за наличие на пороци на съдебния акт визирани в чл. 281 ГПК, но те не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС ІІ т. о. счита, че материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивния съд е този за задълженията на влогоприемателя за съхрание на дадената на влог вещ съгласно сключения между него и влогодателя договор и за отговорността му във връзка с неизпълнението на договора, но само този факт не налага извод за наличие на приложно поле на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
В процесния случай произнасянето от въззивния съд по материалноправния въпрос не може да бъде свързано с тълкуване на закона, поради неговата непълнота, неяснота, или противоречие. Не би могло да се приеме, че по материалноправния въпрос по който се е произнесъл въззивният съд липсва практика, обратно, настоящият състав на ВКС ІІ т. о. счита, че по този въпрос има съдебна практика и яснота, като въпросът за отговорността на влогоприемателя се свързва с неизпълнението, а правните изводи за това се извличат след преценка на конкретната фактическа обстановка, която се установява от релевираните по делото доказателства.
Предвид изложеното няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 668/04.03.2009 год. по гр. д. № 875/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top