О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София 24.10.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 24.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 344/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. ІІ, изр. 1 ГПК.
Л. С. Н. от гр. С., е подал частна жалба против въззивно определение от 24.06.2008 год. по гр. д. № 404/2008 год. на Софийския апелативен съд, с което се оставя без уважение молбата му за изменение на решението от 14.05.2008 год., постановено по същото гр. д., в частта за разноските.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, искане за отменяването му, и за постановяваване на друго по същество, с което се присъдят на Л. С. Н. от гр. С.,00 лв. съдебни разноски.
Ответникът по частната жалба – З. “Д” АД гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 276, ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение САС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 192, ал. ІV ГПК /отм./, за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, тъй като в тази му част решението е съобразено с изхода на спора във въззивното производство.
По делото е установено, че с решение от 20.11.2007 год. по гр. д. № 02960/06 год. СГС е осъдил З. “Д” АД гр. С. да заплати на Л. С. Н. от гр. С., на основание чл. 407 ТЗ /отм./ обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 546,00 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лв., като искът в останалата му част до пълния му предявен размер от 40 000,00 лв. е отхвърлен.
Страните са подали пред САС въззивни жалби – З. “Д” АД гр. С. е обжалвал решението на СГС в уважената му част, а ищецът Л. С. Н. в отхвърлената част – над присъдените 30 хил. лв. до размера на 40 000,00 лв.
САС е приел, че жалбите са неоснователни и е оставил в сила решението на СГС, като в съобразителната част на решението е приел, че разноски във въззивното производство не следва да ес присъждат, с оглед изхода на спора в тази инстанция.
Обжалваното определение е правилно.
В частната жалба се навежда довод, че процесуалното представителство пред въззивния съд на адвокат А е било само по производството образувано по въззивната жалба на З. “Д” АД гр. С., което е видно от договора за правна помощ, и адвокатският хонорар не покривал работата на адвоката по жалбата на ищеца Л. Н. , от което следвало, че при неуважена въззивна жалба на З. “Д” АД, на ищеца Л. Н. следва да се присъдят направените разноски които са заплатени на адвокат Г.
Доводът е неоснователен.
Установено е, че адвокат А е упълномощен на 28.02.2007 год. от Л. С. Н. от гр. С., с права да го представлява по гр. д. № 02960/06 год. на СГС, до окончателното свършване на делото във всички инстанции. В това си качество той е представлявал Л. Н. пред СГС и е подал въззивна жалба против решението в неуважената му част. В предмета на договора за правна защита и съдействие от 05.01.2008 год., който е представен пред САС, е записано “оказване на правна защита и съдействие изразяващо се в процесуално представителство в производство образувано по въззивна жалба на З. “Д” АД срещу решение от 20.11.2007 год. по гр. д. № 02960/06 год. на СГС”
От записаното в договора за правна защита и съдействие от 05.01.2008 год., представен пред САС, не следва извод, че на ищеца се дължат разноски. Първо въззивното производство не е образувано само по жалба на ответника, а такава има подадена и от страна на ищеца, и то чрез неговия процесуален представител по силата на даденото му още пред СГС пълномощно. Правната защита и съдействие осъществена от адвокат Г пред въззивния съд, не се е изразявала само в защита срещу въззивната жалба на З. “Д” АД, а и по жалбата на ищеца Л. С. Н., когото е представлявал. В с. з. на 08.05.2008 год. изрично е заявено от адвокат А: “поддържам нашата жалба и оспорвам противната” и “моля да уважите нашата жалба и да отхвърлите жалбата на “Д” АД”, от което следва, че правната защита на адвокат Г не е била само против жалбата на противната страна, и този извод се налага от извършените от адвоката процесуални действия – подаване на въззивна жалба, вземане на становище по двете жалби и пледоарията по същество, което е било в рамките на даденото му процесуално представителство. Ето защо в случая ще е без значение как е бил посочен предмета на договора, а от значение е изхода на спора. След като и двете въззивни жалби са приети за неоснователни и са оставени без уважение, на страните не се следват разноски, както обосновано е приел САС. Принципът залегнал и в чл. 64 ГПК /отм./ и в чл. 78 на сега действуващия ГПК е, че на страните се дължи заплащане на направените от тях разноски, съразмерно на уважената и отхвърлена част.
Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и не следва да се уважи.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение от 24.06.2008 год. по гр. д. № 404/2008 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :