О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София 11.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 18.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 682/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, А. за с. к. гр. С. обжалва решение № 158/25.01.2008 год. по гр. д. № 2269/2006 год. на Софийския апелативен съд, в частта с която оставя в сила решението от 30.07.2004 год. по гр. д. № 344/2003 год. на Софийския окръжен съд, с което се отхвърля иска на касатора против “ЕЕГ” А. гр. К., предявен с правно основание чл. 86 ал. І ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за сумата 12821,31 лв. – разликата между уважената част от 4388,31 лв. и размера на предявения иск от 17209,62 лв.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, и в подкрепа на това се прилагат копия от решение № 104/21.06.2006 год. по гр. д. № 663/2005 год. на РС гр. А., решение № 1988/31.10.2006 год. по гр. д. № 2022/2006 год. на ОС гр. П., решение по гр. д. № 518/2006 год. на Софийския апелативен съд, и решение от 23.12.2005 год. по гр. д. № 961/2002 год. на СГС.
Ответникът “ЕЕГ” А. гр. К. не е взел становище по касационната жалба.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е сключен приватизационен договор и по него ответникът е неизправна страна, поради това, че не е изпълнил задълженията си за осигуряване на работни места и не е извършил инвестиции през 1999 год. и 2000 години. Прието е, че за неизпълнението ответникът дължи пълния размер на претендираните неустойки, поради което освен присъдената от първата инстанция неустойка в общ размер от 163 639,84 лв., въззивният съд е присъдил още 468 737,38 лв.
Независимо от това е прието, че претенцията за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ал. І ЗЗД е неоснователна, тъй като съгласно чл. 22 на приватизационния договор от 19.01.1998 год. купувачът, тоест ответникът, се задължава да заплати на продавача неустойките предвидени в чл. 19 на договора в срок от 30 календарни дни след като продавачът уведоми купувача за техния размер, а уведомяване в процесния случай не е имало. Според приетото от въззивния съд, нямало данни писмото покана, изх. № 12.01-02356/02.04.2002 год., в което е посочено размера на неизпълнението за осигуряване на работни места и неизвършени инвестиции през 1999 год. и 2000 години, да е получено от ответника, а представената по делото обратна разписка не доказвала факта на получаване.
Според САС нямало данни ответникът да е поставен в забава и затова същият не дължи мораторна лихва, поради което е прието че първоинстанционният съд неправилно е уважил иска до размера на 4388,31 лв., но доколкото спрямо тази част на решението нямало жалба, то е влязло в сила.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е този за изпадането на длъжника в забава при липсата на срок за изпълнение и уговореност за отправяне на покана за доброволно изпълнение, но в процесния случай не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, тъй като въпросът по който се е произнесъл въззивният съд не е решаван противоречиво от съдилищата.
От представените от касатора решение № 104/21.06.2006 год. по гр. д. № 663/2005 год. на РС гр. А., решение № 1988/31.10.2006 год. по гр. д. № 2022/2006 год. на ОС гр. П., решение по гр. д. № 518/2006 год. на Софийския апелативен съд, и решение от 23.12.2005 год. по гр. д. № 961/2002 год. на СГС, не може да се обоснове извод, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, независимо, че в едни случаи се приема, че е налице редовно отправена и получена от длъжника покана за доброволно плащане, а в други случаи се приема, че покана няма. И това е така, тъй като изводите на съдилищата са направени въз основа на преценка на конкретната фактическа обстановка, установена от релевираните по делото доказателства.
Колкото до довода на касатора, че представената по делото обратна разписка установявала по безсъмнен начин, че писмото покана, изх. № 12.01-02356/02.04.2002 год. е получено от ответника, а приетото от въззивния съд в обратен смисъл било необосновано, това е довод за неправилност на въззивното решение, но неправилността не е основание посочено в чл. 280 ал. І ТЗ за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 158/25.01.2008 год. по гр. д. № 2269/2006 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: