О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 15.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 11.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 283/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
“Е” ЕООД гр. С. е подал касационна жалба против решение № 629/31.10.2008 год. постановено по в. гр. д. № 603/2008 год. на Плевенския окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 28/17.04.2008 год. по гр. д. № 292/2008 год. на Плевенския районен съд, с което касаторът се осъжда да заплати на О. К. П. от гр. П. сумата 5 732,70 лв., дължима по силата на анекс от 12.12.2004 год., сключен към договор за консултация от 01.07.2004 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение, тъй като макар и в мотивите си въззивният съд да е приел, че искът е предявен против “Е” ЕООД гр. С., той е оставил в сила първоинстанционното решение с което се осъжда “Е” ЕООД гр. С., тоест осъжда се правен субект който е различен от ответника посочен в исковата молба. В случай че се приеме, че обжалваното решение не е засегнато от посочения порок, касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт – съдът не бил обсъдил всички релевирани по делото доказателства, представеният по делото формуляр-структура е частен свидетелствуващ документ и не се ползвал с доказателствена сила, а изводите на съда били необосновани, поради което жалбоподателят моли за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 е представено копие от решение № 43/12.05.2008 год. по гр. д. № 291/2008 год. на Плевенския районен съд.
Развиват се съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, а именно потвърждаване на съдебен акт постановен от първоинстанционен съд срещу търговско дружество с фирма, различна от тази посочена в исковата молба, и допускането на касационно обжалване на въззивното решение ще е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото.
Ответникът по касация – О. К. П. от гр. П., не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че “Е” ЕООД гр. С. и О. К. П. от гр. П. на 01.07.2004 год. са сключили договор за консултация, към който са подписали анекс от 12.12.2004 год. Видно от последния “Е” ЕООД, възложител по договора, е поел задължение /точка 3 на анекса/ за изплащане на всички полагащи се провизиони на ищеца за застрахователните договори към “Г”, сключени чрез ЕС-И—България, за периода от 19.07.2002 год. до 31.06.2004 год. като размер на салдото по последния хонорарен лист, тоест размерът на дължимата сума да бъде записан във формуляр “С” явяващ се неразделна част от договора между страните. В представения по делото формуляр “С” от 10.12.2004 год. е записано задължението на ответника в размер на 2 939,86 евро, левовата равностойност на които се е претендирала с иска.
Въззивният съд е приел, че анекса е подписан двустранно от страните, а размерът е посочен във формуляра, като в хода на производството ответникът не е оспорил по надлежния ред представените по делото доказателства, от които въззивният съд е направил извод за основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че е налице изпълнение по договора за консултация, респ. за поето задължение от възложителя за заплащане на консултантските услуги, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Настощият състав не обсъжда представеното решение № 43/12.05.2008 год. по гр. д. № 291/2008 год. на Плевенския районен съд – същото е подлежало на обжалване пред Плевенския окръжен съд, и няма данни дали същото е влязло в сила.
Колкото до поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, защото въззивният съд потвърждава съдебен акт постановен от първоинстанционен съд срещу търговско дружество с фирма, различна от тази посочена в исковата молба, ВКС ІІ т. о. приема следното:
Този въпрос не касае допустимостта на касационното обжалване, основанията за които са посочени изрично в чл. 280 ал. І ГПК, а колкото до изписването на името на ответника “Е” ЕООД, вместо правилното “Е” ЕООД, това е въпрос който може да се преодолее по реда на чл. 247 ал. І ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 629/31.10.2008 год. постановено по в. гр. д. № 603/2008 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :