О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София 18.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 17.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 432/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
“Б” О. от гр. В. и П. Й. П. от гр. В. са подали частна касационна жалба против определение № 210/12.05.2009 год. по ч. т. д. № 365/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане № 378/06.03.2009 год. по ч. гр. д. № 336/2009 год. на Районен съд гр. Г., с което се разпорежда длъжниците “Б” О. и П. Й. П. да заплатят солидарно на кредитора “П” О. гр. Г. О. 10000 евро и 7500 евро по записи на заповед с дата на издаване 24.09.08 год., ведно със законната лихва върху тях считано от 17.02.09 год. до окончателното им плащане и 684,54 лв. разноски по делото, и е постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, като жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно потвърждава разпореждане № 378/06.03.2009 год. по ч. гр. д. № 336/2009 год. на Районен съд гр. Г., защото издадените записи на заповед на които е основавал вземането си “П” О. – Г. О. били нищожни, тъй като в тях били посочени падежи определени по повече от един начин.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Към изложението са приложени копия от решение № 228/28.03.2996 год. по т. д. № 519/2005 год. на ВКС-ТК и разпореждане от 15.01.2009 год. по ч. гр. д. № 137/2009 год. на Районен съд гр. Н..
Ответникът по частната касационна жалба “П” О. от град Г. не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима, но не следва да се допусне до касационно обжалване, за което излага следните съображения:
Въззивният съд е приел, че обжалваното разпореждане е правилно, тъй като в процесния случай вземането се е основавало на документ /запис на заповед/, посочен в чл. 417 т. 9 от ГПК, който при проверка по реда на чл. 418 ал. ІІ ГПК от външна страна е редовен, съдържа реквизитите на чл. 535 ТЗ, и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В случая падежът на вземането е само един и той е настъпил на 27.11.2008 год., а предявяване на записа на заповед за плащане е предпоставка за поставяне на длъжника в забава, поради което въззивният съд не е споделил довода на жалбоподателя, че в записите са посочени два падежа.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 2 ГПК, поради следното:
Въззивното определение не е постановено в противоречие с решение № 228/28.03.2996 год. по т. д. № 519/2005 год. на ВКС-ТК. С последното се приема, че когато страните са уговорили плащане на определени интервали от време, обезпечено с издаване на записи на заповед, то следва да бъде издаден отделен запис на заповед за сумата на всеки падеж поотделно, а с въззивното определение не се приема противното. Колкото до разпореждането от 15.01.2009 год. по ч. гр. д. № 137/2009 год. на Районен съд гр. Н., то не се обсъжда от настоящия състав, тъй като няма данни същото да е влязло в сила.
Не са налице предпоставките и на чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, а развитие на последното ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго.
Относно дейността на извършваната от съда проверка, дали документът подлежащ на изпълнение е редовен от външна страна и дали съдържа необходимите реквизити, е налице богата съдебна практика, като в този смисъл е и ТР № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС, поради което настоящият състав счита, че не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 210/12.05.2009 год. по ч. т. д. № 365/2009 год. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :