О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София 24.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 21.11.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 454/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
“С” А. гр. С. е подал касационна жалба против решение № 277/17.04.2008 год., постановено по гр. д. № 1372/2007 год. на Софийския окръжен съд, с което се отхвърлят исковете му против “А” А. гр. Б., предявени с правно основание чл. 327 ал. І ТЗ за сумата 7356,61 лв., представляваща цена на доставени стоки, и по чл. 86 ал. І ЗЗД за сумата 1 000,00 лв., с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1 и 3 от ГПК, и искане за отменяване на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което исковете се уважат в пълния им предявен размер.
Към жалбата съгласно чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК – представени са решения № 1859/16.11.2001 год. по гр. д. № 359/2001 год. ва ВКС, V гр. о., решение № 1022/11.05.2006 год. по т. д. № 313/2005 год. на ВКС-ТК, и решение № 42/25.02.2004 год. по гр. д. № 485/2003 год. на ВКС-ТК.
Ответникът по касация “А” А. гр. Б. не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС ІІ т. о. намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел исковете за заплащане на цена на доставени стоки по 9 бр. ДДС фактури, и за заплащане на мораторна лихва, за неоснователни, като е изложил съображения, че ищецът не е доказал твърденията на които основава претенциите си. Според СОС, макар и договорът за продажба да е неформален договор и писмената форма да не е условие за неговата действителност, в случая ищецът не е доказал наличие на създадени договорни отношения с ответната страна – прието е, че въпреки издадените фактури, не е установено от доказателствата по делото ищецът да е предал, а ответникът да е приел процесните стоки – бетон, варов разтвор и циментова замазка.
Съгласно чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение следва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС. Няма съмнение, че приетото от СОС за липса на създадени договорни отношения между страните и за недоказването на получаване на стоката от ответника, е произнасяне по съществен въпрос, тъй като е от значение за изхода на спора.
С оглед представените от касатора решения № 1859/16.11.2001 год. по гр. д. № 359/2001 год. ва ВКС, V гр. о., решение № 1022/11.05.2006 год. по т. д. № 313/2005 год. на ВКС-ТК, постановени по спорове, касаещи договори за търговска продажба, извършени от лица действували от името на търговеца без представителна власт – чл. 301 ТЗ, настоящият състав на ВКС ІІ т. о. намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. І т. 1 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277/17.04.2008 год. постановено по гр. д. № 1372/2007 год. на Софийския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора “С” А. гр. С., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 167,13 лв. /сто шестдесет и седем лева и 13 стотинки/.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :