О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София 15.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 09.12.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 452/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
О. Н. е подала частна касационна жалба против определение № 30/09.06.2008 год. по ч. гр. д. № 256/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което се оставя без уважение частната й жалба подадена против определението от 28.03.08 год. по гр. д. № 723/07 г. на НРС, с което се прекратява производството по делото, поради недопустимост на иска.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и се иска отменяването му и връщане на делото на РС гр. Н. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 2 от ГПК са цитирани, без да са приложени, решение № 389/16.12.2005 год. по в. гр. д. № 521/2005 год. на ВТАС, решение № 885/12.06.2002 год. по гр. д. № 95/2001 год. на ВКС, ІV гр. о., решение № 5394/08.08.2000 год. на ВАС по адм. д. № 1988/2000 год.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 3 от ГПК, касаторът излага съображения, че в чл. 5, изр. 2-ро ГПК е предвидено, че при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала, и при положение, че ВКС приеме искът за недопустим по отменения ГПК, трябва да се допусне касационно обжалване и така ще се постави началото на съдебна практика по чл. 5, изр. 2-ро от ГПК. По този начин ще се отговори на въпросите относно: 1/относимостта на чл. 124, ал. І, предл. 2-ро от ГПК към разпоредбата на чл. 5, изр. 2-ро ГПК; 2/ в кои случаи и къкъв трябва да бъде правния интерес на ищеца; 3/ в кои случаи е допустимо установяване със СПН наличието или липсата на правоотношение към минал момент; 4/ дали и доколко решение по административно дело преклудира възможността да бъде установено със СПН гражданско правоотношеине от значение за административния процес и 5/ формира ли СПН по отношение на обуславящо гражданско правоотношение, решението постановено в административен процес.
Ответникът по частната касационна жалба С. К. С. , Е. с фирма “С” от гр. Н., е взел становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК, с което заявява, че въззивното определение е правилно и, че няма основания за допускане на касационно обжалване.
ВКС ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, поради следното:
Въззивният съд е приел, че искът на О. Н. , предявен против С. К. С. , Е. с фирма “С” от гр. ., по първоначална регистрация Е. “Д”, за установяваване по отношение на последния, че той не е бил наемател на ресторант “Ч” в периода от 15.10.1990 год. до 15.10.1993 год., е процесуално недопустим, тъй като този въпрос е решен с влязло в сила решение № 252/15.01.2003 г. по адм. д. № 9134/2003 г. на ВАС.
Безспорно е, че като е приел, че искът е процесуално недопустим поради наличие на СПН, въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, тъй като той е от решаващо значение за изхода на делото, приключило с прекратяване на производството по него. Но само произнасянето по съществен въпрос от значение за изхода на спора, не е достатъчно за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. І, т. 2 ГПК, а е необходимо този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, в какъвто смисъл са твърденията на касатора.
Цитираното от касатора решение № 389/16.12.2005 год. по в. гр. д. № 521/2005 год. на ВТАС, не е представено по делото и настоящият състав не може да приеме за доказано твърдяното от касатора противоречие.
Решение № 5394/080.08.2000 год. на ВАС по адм. д. № 1988/2000 год. не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 1 от ГПК гласи, че с кодекса се урежда производството по граждански дела. Чл. 280, ал. І, т. 2 ГПК има предвид противоречиво решаване на материалноправни или процесуалноправни въпроси от съдилищата които са постановени по граждански дела. Посоченото от касатора решение, на което основава искането си за допускане на касационното обжалване, е постановено по административно дело и следователно не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване.
Колкото до твърдението на касатора, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 885/12.06.2002 год. по гр. д. № 95/2001 год. на ВКС, ІV гр. о., ВКС, ІІ т. о., настоящият състав счита, че последното е неотносимо към процесния случай. В решението по гр. д. № 95/2001 год. на ВКС, ІV гр. о. се приема, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, като правният интерес ще е налице и когато е избран път на защита, който е в по-ограничен размер, какъвто е този при отрицателния установителен иск, докато прекратяването на производството по настоящия иск е станало поради наличие на СПН.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК, поради следното:
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 30/09.06.2008 год. по ч. гр. д. № 256/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :