О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София 30.05.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 28.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 369/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК.
С оплакване за незаконосъобразност “Р” А. гр. С. и “Ф” Е. гр. Я. са подали частна жалба против въззивното определение от 25.11.2008 год. по гр. д. № 1015/2007 год. год. на Софийския апелативен съд, с което се допуска обезпечение на предявения от М. на ф. иск по чл. 180 ДПК /отм./ срещу тях, ч. налагане на обезпечителна мярка “запор” върху специална банкова сметка IBAN BG 77IРRB 91705745227623 /предишен № 5003597901/ в Б. П. България А. , открита от депозитар С. Д. – Г. – ЕГН ********** в това й качество.
В частната жалба се излагат съображения, че обезпечение се допуска когато искът е процесуално допустим, а в случая искът е недопустим, освен това липсвал правен интерес и не била доказана обезпечителна нужда, а и съдът не е посочил в какъв размер се налага запора върху банковата сметка. Последното било недопустимо и е пречка обезпечителната мярка да бъде приведена в изпълнение по законосъобразен начин.
Министърът на ф. , ч. процесуалния си представител Б. Я. , е подал частна жалба срещу определението от 23.01.2009 год. по гр. д. № 1015/2007 год., с което се оставя без уважение молбата на М. на ф. за допускане на предварително изпълнение на постановеното въззивно решение № 133/16.01.2009 год. по същото гр. д..
В частната жалба се поддържа, че неправилно е отказано от САС предварително изпълнение на постановеното въззивно решение, тъй като в чл. 242 ГПК не било посочено, че на предварително изпълнение подлежали само осъдителните решения, а предварителното изпълнение предпоставяло само невлязло в сила решение със съдържание годно за изпълнение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
По същество ВКС ІІ т. о. приема следното:
По частната жалба на “Р” А. гр. С. и “Ф” Е. гр. Я..
Въззивният съд е приел в съобразителната част на обжалваното определение, че следва да се допусне исканото обезпечение, макар и вече да е било допуснато такова с определение от 16.12.2005 год. от СГС, тъй като това обезпечение не е изиграло своята роля поради това, че депозитарят не се е съобразил с определението на съда, и допуснатото обезпечение не действувало възпиращо.
ВКС ІІ т. о. счита, че обезпечението трябва да се допусне от съда когато се установи, че ищецът има право на същото, а такова право той ще има когато искът му, независимо от това дали той е осъдителен установителен или конститутивен, е процесуално допустим и е вероятно основателен, и когато е налице правен интерес от допускане на исканото обезпечение.
Жалбоподателите навеждат довод, че искът на ищеца бил процесуално недопустим, но от данните по делото, в това число и от отменителното решение № 486/22.05.2007 год. по т. д. № 129/07 год. на ВКС ІІ т. о., не може да се приеме че искът е недопустим, още повече че по него има постановени, макар и невлезли в сила, съдебни актове по същество и то след преценка на процесуалната допустимост на иска.
Що се отнася до вероятната основателност на иска, следва да се има предвид, че макар и спорът да е все още висящ, тъй като против въззивното решение е подадена касационна жалба, уважаването на иска на две инстанции сочи на неговата вероятна основателност.
Относно наличието на правен интерес от допускане на исканото обезпечение, следва да се приеме, че такъв интерес е доказан с оглед на факта, че допуснатато от СГС с определение от 16.12.2005 год. обезпечение не е изиграло своята роля, тъй като депозитарят не се е съобразил с определението на съда, а както обосновано е прието от САС исканият запор следва да действува възпиращо.
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като не било посочено от съда до какъв размер се налага запора, а това е недопустимо и води до невъзможност обезпечителната мярка да бъде приведена в изпълнение по законосъобразен начин.
Допуснатата от САС обезпечителната мярка “запор” е върху специалната банкова сметка IBAN BG 77IРRB 91705745227623 /предишен № 5003597901/ в Б. П. България А. , открита от депозитар С. Д. – Г. в това й качество, а това означава, че със запора ще се блокира извършването на всякакви операции по тази банкова сметка, което ще обезпечи ищеца при събиране на публичните му вземания.
Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По частната жалба на М. на финансите.
Частната жалба е неоснователна.
САС е оставил без уважение молбата на М. на ф. за допускане на предварително изпълнение на постановеното въззивно решение № 133/16.01.2009 год. по гр. д. № 1015/2007 год. като е приел, че с изпълнително основание се ползват само осъдителните решения, като в този смисъл са и цитираните текстове на чл. 404 т. 1 ГПК и чл. 242 ал. 2 т. 1 и т. 2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
С решение № 133/16.01.2009 год. САС е оставил в сила решението от 20.07.2006 год. по гр. д. № 489/05 год. на СГС, с което последният се е произнесъл по иск с правно основание чл. 180 ал. 2 ДПК /отм./, предявен от М. на ф. против “Р” А. гр. С. и “Ф” Е. гр. Я., като е обявил за недействителен по отношение на държавата договор за особен залог, сключен между “Ф” Е. гр. Я., като заложен кредитор и “Р” А. гр. С. залогодател, с предмет на договора залог за вземане в размер на 9 656 180,00 лв.
Правилно е прието от въззивния съд, че постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила. Докато СПН е правна последица присъща на всички решения, изпълнителната сила е присъща само на осъдителните решения, като неин предмет е съдебно потвърденото притезание. Изрично в чл. 242 ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК се посочва, че съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение, но за “присъдени” вземания, основаващи се на официален документ, или признати от ответника, а в процесния случай решението не е осъдително.
Предвид изложеното частните жалби са неоснователни и затова определенията на САС следва да се се потвърдят.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 25.11.2008 год. и определението от 23.01.2009 год. постановени по гр. д. № 1015/2007 год. год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :