О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София 30.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 28.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 36/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК.
С оплакване за нeправилност “Х” А. гр. А. е подал частна жалба против въззивно определение № 819/12.11.2008 год. по ч. гр. д. № 1130/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
В частната жалба се излагат съображения, че ПАС неправилно приема, че молбата за изменение на решението по т. д. № 351/2005 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му за разноските е просрочена и, че определението на последния, с което се е произнесъл по същество, е процесуално недопустимо. “Х” А. гр. А. поддържа, че определението на ВКС постановено по реда на чл. 288 ГПК, от който момент решението по т. д. № 351/2005 год. на Пловдивския окръжен съд е влязло в сила, не е постановено на 11.07.2008 год., както е прието от ПАС, а на 19.08.2008 год., когато е изведено под № 26, като този факт се установява и от разпечатката от официалния информационен сайт на ВКС. При това положение едномесечният срок по чл. 248 ГПК е спазен и не е налице пропускането му, както е прието от ПАС.
Ответникът П. “БМФ” – А. гр. В., е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК, с което моли частната жалба като неоснователна да се остави без уважение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По делото е установено следното:
С решение № 272/19.10.2007 год. по т. д. № 351/2005 год. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил иска на П. “БМФ” – А. гр. В. против “Х” А. гр. А. за сумата 40 000,00 лв. – искът е бил предявен като частичен от сумата 415 139,30 лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано пред ПАС, който с решение № 83/04.04.2008 год. по т. д. № 1100/08 год. го оставя в сила, а с определение № 26/19.08.2008 год. по т. д. № 390/08 год. ВКС ІІ т. о., не допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С молба, вх. № 21973/16.09.2008 год., “Х” А. гр. А. е поискал от Окръжен съд Пловдив да бъде изменено решение № 272/19.10.2007 год. по т. д. № 351/2005 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му за разноските, като му се присъдят 12000,00 лв., и с определение № 1814/25.09.2008 год. по т. д. № 351/2005 год. е изменено решението в частта му за разноските, като П. “БМФ” – А. гр. В. е осъдено да заплати на “Х” А. гр. А. сумата 12000,00 лв.
По повод подадената от П. “БМФ” – А. гр. В. частна жалба срещу определението на ПОС, ПАС приема, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена след като е изминал повече от един месец от влизането на решение № 272/19.10.2007 год. по т. д. № 351/2005 год. на Пловдивския окръжен съд в сила, и затова тя е процесуално недопустима, каквото е и определението на окръжния съд, поради което определението на ПОС се обезсилва, а молбата на “Х” А. за присъждане на съдебни разноски се оставя без разглеждане.
ВКС, ІІ т. о. приема следното:
Решение № 272/19.10.2007 год. по т. д. № 351/2005 год., с което Пловдивският окръжен съд е отхвърлил иска на П. “БМФ” – А. гр. В. против “Х” А. гр. А. за сумата 40 000,00 лв. е постановено при действието на отменения ГПК. В решението си ПОС изрично е приел, че искането на ответника “Х” АД-Асеновград за присъждане на съдебни разноски е неоснователно, и затова такива не следва да се присъждат. Съображенията на съда са били, че в приложеното по делото пълномощно, ведно с договор за правна помощ, на адвокат С, е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 12000,00 лв., но няма отбелязано същото да е платено от ответника, следователно няма данни да са направени разноски за адвокат.
Съгласно чл. 70 от ГПК (отм., но в сила към деня на постановяване на решението по т. д. № 351/2005 год. на ПОС), решението на съда относно разноските е могло да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение, което обаче не е сторено. При това положение правото на “Х” А. гр. за присъждане на съдебни разноски е преклудирано, и затова молба, вх. № 21973/16.09.2008 год., за изменение на решение № 272/19.10.2007 год. по т. д. № 351/2005 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му за разноските, е процесуално недопустима.
ВКС ІІ т. о. приема, че определението на ПАС, с което определението на ПОС се обезсилва, а молбата на “Х” А. за присъждане на съдебни разноски се оставя без разглеждане, като краен резултат е правилно, макар и не по изложените в него съображения, и затова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение № 819/12.11.08 г. по ч. гр. д. № 1130/08 год. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :