О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София 23.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 809/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, “Т” О. от гр. Г., е подал касационна жалба против решение № 202/11.07.2008 год. постановено по т. дело № 334/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание по т. 2 се представят копия от решение № 987/26.11.2004 год. по гр. д. № 157/2004 год. на ВКС-ТК, и решение от 08.10.2004 год. по гр. д. № 4673/2003 год. СГС, ІV Г отд.
По отношение основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, се излагат съображения, че ВКС следва да се произнесе дали със сключването на договора за управление за дружеството автоматично и безусловно възниква задължението за заплащане на уговореното месечно възнаграждение на управителя, без да се интересува дали последният е изпълнявал точно задълженията си като такъв.
Ответникът по касация – Х. И. Х. от гр. Б., не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел предявените в обективно съединение искове за заплащане на възнаграждение по договор за управление на дружество за времето от 07.04.2004 год. до 31.05.2006 год., и за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ал. І ЗЗД, за основателни в предявените им размери, като е изложил съображения, че претенциите са подкрепени с доказателства. От фактическа страна е прието за установено, че на 02.04.2004 год. с решение на ОС на съдружниците на “Т” О. гр. Г. ищецът е избран за управител на дружеството. На 07.04.2004 год. между ищеца и ответника, представляван от С. Станчев Пирлов в качеството си на упълномощено от Общото събрание на ответното дружество лице, се сключва процесния договор за управление. В него са уговорени правата и задълженията на страните, възнаграждението на управителя /месечно възнаграждение седем минимални работни заплати – чл. 7.1/, прекратяването на договора и други условия.
ВТАС е приел, че договорът е прекратен на 31.05.2006 год. и за времето от сключването му до момента на прекратяването, ответникът не е заплатил никакво възнаграждение, което е трябвало да става в последния работен ден на съответния календарен месец. От закл. на ССЕ е установено, че се дължи за процесния период 25 760,00 лв. възнаграждение и 4 459,89 лв. обезщетение за забава.
Въззивният съд е приел, че оспорването на договора от страна на ответника не е проведено успешно, че е налице валидно сключен договор, че ищецът е изпълнявал задълженията си по него, а ответникът не е престирал дължимото възнаграждение, поради което е счетено, че ищецът е доказал обстоятелствата на които е основавал исковете си и затова същите са уважени в пълен размер.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него, че ищецът е изпълнил договорните си задължения по управление на дружеството и, че липсва насрещна престация от страна на възложителя, е от значение за изхода на спора, но само произнасянето от въззивния съд по съществен въпрос не е достатъчно основание за допускане на касационно обжалване.
Представените решение № 987/26.11.2004 год. по гр. д. № 157/2004 год. на ВКС-ТК и решение от 08.10.2004 год. по гр. д. № 4673/2003 год. СГС, ІV Г отд. не могат да обосноват извод за наличие на основание по чл. 280, ал. І т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Решение № 987/26.11.2004 год. по гр. д. № 157/2004 год. на ВКС-ТК е неотносимо към процесния спор, тъй като с него се разрешава спор за заплащане на цена на стока, и в тази връзка е прието, че фактурата като свидетелствуващ документ удостоверява метериализираното в нея изявление и доказва основанието за заплащане на цената на доставката. С решение от 08.10.2004 год. по гр. д. № 4673/2003 год. СГС, ІV Г отд. се приема, че при двустранен и възмезден договор всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната страна, само в случай че от своя страна е изпълнила задължението си точно, но въззивното решение не е постановено в противоречие с решението на СГС, тъй като принципно що се касае до изпълнение на насрещните престации на договарящите ВТАС не е приел нещо което да е различно от цитираното решение на СГС. Именно защото в процесния случай ищецът е престирал изпълнение, изразяващо се в управление на дружеството, той е бил в правото си да иска заплащане на възнаграждение.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Касаторът излага съображения за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І т. 3 ГПК, с необходимостта ВКС да се произнесе, дали със сключването на договора за управление за дружеството автоматично и безусловно възниква задължението за заплащане на уговореното месечно възнаграждение на управителя, без да се интересува дали последният е изпълнявал точно задълженията си като такъв, но тези съображения не налагат извод за приложно поле на соченото основание, тъй като поставените въпроси свързани с правата и задълженията на страните по договора за управление се определят от самите тях и то съобразно клаузите на договора.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 202/11.07.2008 год. постановено по т. дело № 334/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :