О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София 06.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 04.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 681/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, ТПКИ “Б” гр. С., ул. “. № 1, е подала касационна жалба против решението от 17.07.2008 год., постановено по гр. д. № 464/2006 год. на Сливенския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание по т. 2 се посочва решение № 667/14.06.2004 год. по гр. д. № 3054/2002 год. на ВКС ІV гр. о., а по т. 3 като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от извършване на тълкуване на закона по начин с който да се уеднакви практиката на останалите съдилища.
Ответникът по касация – С. И. С. от гр. С., кв. “С”, бл. 25, вх. “Б”, ет.5, ап.13, чрез пълномощника си а. П, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата, моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и да му се присъдят направените съдебни разноски.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 1173/27.12.2004 год. по гр. д. № 925/2004 год. на Сливенския районен съд и вместо него е постановил друго, с което обявява за окончателен предварителния договор от 03.02.2003 год., сключен между М ликвидатор на ТПКИ “Б” /в ликвидация/ и С. И. С. от гр. С., кв. “С”, бл. 25, вх. “Б”, ет.5, ап.13, по силата на който М. И. Н. – ликвидатор на ТПКИ “Б” /в ликвидация/ в качеството си на продавач продава на С. И. С. от гр. С. недвижим имот “Р” с идентификационен номер 67338.531.55.1.10, находящ се в сграда в жил. блок “Л” на улица “О” в гр. С., с посочени в решението съседи, при условие, че С. И. С. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила заплати на ТПКИ “Б” сумата 46 000,00 лв. С решението са присъдени данък, нотариална такса и съдебни разноски, като върху имота е наложена възбрана до изплащане на разноските по прехвърлянето.
За да постанови обжалваното решение ОС гр. С. е приел за установено от фактическа страна, че на 03.02.2003 год. е бил сключен предварителен договор за процесния имот между М, в качеството му на ликвидатор на ТПКИ “Б” и С. И. С. от гр. С.. Договорена била продажна цена и е прието в предварителния договор, че окончателният ще се сключи най-късно до 10.02.2003 год.становено е от констативен протокол от 22.12.2003 год. съставен от нотариус Н. С. , че ищецът е отправил покана за сключване на окончателен договор, но това не станало.
Въззивният съд приема, че предварителният договор е сключен в писмена форма, което е условие за сключване на окончателен договор изискващ нотариално заверена форма. Прието е още, че предварителният договор съдържа уговорки относно всички съществени условия за окончателния договор и, че отчуждителят е собственик на имота, което се установява от представения по делото нот. акт № 101/13.03.1999 год. Ответникът е кооперация, която по време на сключване на предварителния договор е била обявена в ликвидация, и затова нямало взето решение от общото събрание на кооперацията съгласно чл. 15 ал. ІV, т. 10 ЗК, но при ликвидация, счита въззивния съд, такова решение може да вземе ликвидаторът, както е станало в процесния случай, защото представителната му власт следва пряко от нормата на чл. 43, ал. ІІ ЗК, както и от естеството на самия институт на ликвидацията, при което с избирането на Н. за ликвидатор на ответната кооперация, той става единствен неин представител. Според приетото от въззивния съд, въпреки че след сключване на предварителния договор ликвидацията на кооперацията е прекратена, не е необходимо за сключване на окончателния договор да има ново съгласие изразено от Общото събрание.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай същественият материалноправен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл, е този, с който се приема, че сключване на предварителния договор от ликвидатора не представлява пречка за обявяването на предварителния договор за окончателен, тъй като е от значение за изхода на спора.
ВКС, ІІ т. о. счита, че са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК, тъй като въпроса за правомощията на ликвидатора на кооперация, при сключване на предварителни договори за разпореждане с недвижими имоти на кооперацията, и при липса на изрично решение на общото събрание, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на основание чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение от 17.07.2008 год., постановено по гр. д. № 464/2006 год. на Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 307,20 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :