О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 26.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 07.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 516/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 172/02.07.2008 год. по гр. д. № 111/2008 год. /решението поправено по реда на чл. 192 ал. ІІ ГПК /отм./ с решение № 430/03.10.2008 год. постановено по същото гр. д., Пловдивският апелативен съд е обезсилил решението от 07.01.2008 год. по гр. д. № 101/2007 год. на Хасковския окръжен съд и е постановил връщане на делото за ново разглеждане на предявеното основание.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от “Т” А. гр. Х..
В жалбата се излагат съображения, че изводът на апелативния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск на непредявено основание – чл. 55 ЗЗД, е неправилен. Освен това въззивното решение не съдържало мотиви, а изложените били противоречиви и неясни, решението не съдържало дата на съдебното заседание 14.03.2008 год. и не ставало ясно кога е било разгледано делото. Освен това било обезсилено дело на Кърджалийския окръжен съд, а първоинстанционното дело предмет на въззивно обжалване, е дело на Окръжен съд гр. Х..
Предвид горното се иска отменяване на въззивното решение, и вместо него да се постанови друго, с което се остави в сила решението от 07.01.2008 год. по гр. д. № 101/2007 год. на Хасковския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Според касатора същественият процесулноправен въпрос е този за съдържанието на съдебния акт, конкретно за мотивите към него. В процесния случай липсвали мотиви, а това противоречало на Постановление № 1/13.07.1953 год. на Пленума на ВС, точки 7, 8 и 9, Постановление № 2/30.11.1967 год. на Пленума на ВС, и ТР №1/04.01.2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът Б. А. Г. от град Х., ул. “. № 5, чрез пълномощника си а. Вл. Д. в от АК гр. Х., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, като счита, че жалбата е недопустима тъй като не са посочени основанията за допускане на касационно обжалване. По същество се заявява становище, че въззивният съд е изложил мотиви, а твърдението на касатора в обратен смисъл, е неоснователно и затова решението на въззивния съд следва да се остави в сила.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че изложените твърдения на ищеца – че е записал емитирани от ответника облигации и е направил вноски общо в размер на 12 000,00 лв. в разкритата от ответното дружество набирателна сметка в банка “ОББ”, че не му били предадени записаните облигации, въпреки искането направено с нот. покана, и че заради това иска връщане на внесената сума и уреждане на отношенията по реда на чл. 252 от ЗЗД, налагат извод, че произнасянето от първата инстанция по иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, без дори да се посочи коя хипотеза приема, означава, че е постановен недопустим съдебен акт.
Апелативният съд приема, че Хасковският окръжен съд неправилно е счел, че ищецът иска осъждане на ответника по реда на неоснователното обогатяване, още повече, че ищецът посочвал, че парите се намират на влог. С оглед на това е прието от въззивния съд, че е налице недопустимо преквалифициране на иска, произнасяне по недопустим такъв, и затова съдебният акт като процесуално недопустим подлежи на обезсилване.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Въпросът по които се е произнесъл въззивният съд е този за правната квалификация на иска, която съдът следва на извърши изхождайки от фактите по делото и твърденията на които ищецът основава своето право, както и за произнасяне по спора с който е сезиран с исковата молба.
Настоящият състав счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при постановяване на обжалвания съдебен акт Пловдивският апелативен съд е допуснал отклонение от посочените от касатора постановления на Върховния касационен съд.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 172/02.07.2008 год. по гр. д. № 111/2008 год. /решението поправено по реда на чл. 192 ал. ІІ ГПК /отм./ с решение № 430/03.10.2008 год. постановено по същото гр. д. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 283,92 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: