О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София 24.10.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 23.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 471/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. С. А. , Е. с фирма “С” със съд. адрес гр. С., ул. “. № 2, офис № 2, а. И, е подал касационна жалба против решение № 76/18.04.2008 год. постановено по гр. д. № 83/2008 год. на Варненския апелативен съд, в частта с която се оставя в сила решение № 36/11.01.2008 год. по гр. д. № 128/2007 год. на Силистренския окръжен съд, с което се отхвърля иска му против “И” О. гр. С. ликвидация/ за сумата 31 821,32 лв., претендирана като платена на отпаднало основание, и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 1 200,00 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и искане за отменяване на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което искът се уважи изцяло.
Към жалбата съгласно чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 1 ГПК. Посочени са решения по т. д. № 683/2006 год. на ВКС, І т. о., по т. д. № 605/2006 год. на ВКС ІІ т. о., по адм. дело № 10150/2006 год. на ВАС, по адм. дело № 10385/2006 год. на ВАС, по адм. дело № 900/2007 год. на ВАС, и по адм. дело № 2022/2007 год. на ВАС. Излагат се съображения, че ответникът е следвало да докаже, че извършеното плащане не било по процесния офис, а било по други търговски отношения между страните по спора, след като е направил възражение в този смисъл.
Ответникът по касационната жалба – “И” О. гр. С. ликвидация/, не е заявил становище по реда на чл. 287, ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивно решение № 76/18.04.2008 год. постановено по гр. д. № 83/2008 год. на Варненския апелативен съд, не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Ищецът е поддържал твърдения, че въз основа на сключен предварителен договор от 31.01.1997год. е заплатил на ответника “И” ООД С. покупната цена на офис от административна сграда, в размер на 58 007,60 лв. Тъй като окончателен договор не бил сключен и поради това, че ответното дружество му възстановило 22 029,31 лв., претендираната като дължима сума била в размер на 35 978,29 лв. ВАС е приел, че ищецът не е представил доказателства за платени от него суми, но в подкрепа на твърдението си ангажирал заключението на назначената ССЕ, от което се установявало движението на паричните суми на двамата търговци и задължението на “И” ООД- С. е в размер на 31 821,32 лв., в който размер се е поддържал иска.
ВАС счита, че в тежест на ищеца е да докаже, че посочените от в. лице суми са платени на ответника за заплащане на офиса, а не отразяват други облигационни отношения, и след като ищецът не е ангажирал доказателства в посочения смисъл, въззивният съд е приел, че искът е недоказан.
ВКС, ІІ т. о. приема следното:
Допустимостта на касационното обжалване е посочена в чл. 280, ал. І ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията посочени в точки 1, 2 или 3. Същественият материалноправен или процесуален въпрос по делото по който е постановен съдебния акт трябва да е обуславящ досежно решаващите изводи на въззивния съд. В процесния случай като е приел, че ищецът не е доказал твърденията си за платени суми по предварителния договор, въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос от значение за изхода на спора, но само това не е основание за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК – за решаване на въззивното решение в противоречие практиката на ВКС, и с оглед посочените решения по адм. дело № 10150/2006 год. на ВАС, по адм. дело № 10385/2006 год. на ВАС, по адм. дело № 900/2007 год. на ВАС, и по адм. дело № 2022/2007 год. на ВАС, ВКС, ІІ т. о. приема следното:
Разпоредбата на чл. 1 от ГПК гласи, че с кодекса се урежда производството по граждански дела. Чл. 280, ал. І, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК имат предвид противоречиво решаване на материалноправни или процесуалноправни въпроси от съдилищата които са постановени но само по граждански дела. Представените от касатора решения, на които основава искането си за допускане на касационното обжалване са постановени по административни дела и следователно не могат да служат като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК.
Не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК и посочените решения по т. д. № 683/2006 год. на ВКС, І т. о., по т. д. № 605/2006 год. на ВКС ІІ т. о., тъй като въззивното решение, предмет на касационната жалба, не им противоречи. С решенията на ВКС се приема, че страната която твърди определени обстоятелства на които основава иска си трябва да докаже тези твърдения. В т. дело № 605/ВКС, ІІ т. о. е прието, че по отрицателния установителен иск по чл. 97, ал. І ГПК /отм./, ищецът който се позовава на изтекла погасителна давност следва да докаже този факт, а в т. д. № 683/2006 год. на ВКС, І т. о. е прието, че ответникът е направил възражение по чл. 384 ТЗ /отм./ и чл. 7.1 от ОУ, за укрито обстоятелство /предходна кражба/ по застрахователен договор “автокаско”, но не е доказал укритото обстоятелство на което се е позовавал.
Съгласно чл. 154, ал. І ГПК /чл. 127 ГПК – отм./, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, и това е така, тъй като от установяването на тези факти тя ще черпи изгодни за себе си правни последици. Приетото от въззивния съд, че ищецът трябва да докаже фактите на които основава своето право, а именно, че плащането му към ответника е платено като цена за офиса, предмет на предварителния договор, е правилно, и не противоречи на горецитираните решения на ВКС ІІ т. о.
Касаторът само посочва като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и чл. 280, ал. І, т. 3 от ГПК /края на изложението/ – произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но не излага абсолютно никакви мотиви, поради което настоящият състав счита, че не следва да се допусне обжалване и на това основание.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76/18.04.2008 год. постановено по гр. д. № 83/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :