О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София. 22.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг.отделение в закрито заседание на 16.12.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 214/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за д. в. срещу решение № 155/26.11.2008 год. по гр. д. № 589/2008 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, VІ-8 състав решение 01.11.2007 год. по гр. д. № 1331/2002 год. и е уважен предявеният от “З” ЕА. , гр. С. ликвидация/ иск по чл. 87, ал. 3 ЗСДВ /отм./, като е признато за установено по отношение на А. за д. в. , че търговското дружество не дължи на държавата сумите: 5 999 425.77 лв. – главница и лихви по активирана гаранция, издадена от Държавния фонд за реконструкция и развитие, както и сумата 21 927 983.28 лв. – главница и лихви за предоставена от Министерски съвет временна финансова помощ, установени с Акт № 286 от 08.11.2002 год. за установяване на частно държавно вземане.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е недопустимо, както и че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че държавата няма вземане срещу “З” А. , произтичащо от активирана държавна гаранция и, че не й се дължи възстановяване на отпуснатите на дружеството временни финансови помощи. Според касатора, в резултат на непълна и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът погрешно е квалифицирал спорните правоотношения като такива, основани на субординация, без да отчете факта, че в качеството си на търговско дружество ищецът е самостоятелен правен субект, носител на собствени права и задължения, различни от тези на участващите в него лица – в случая на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството. Несъгласие е изразено и с приетото от решаващия състав, че ищецът следва да бъде освободен от отговорността си за неизпълнение на процесните задължения по реда на чл. 83, ал. 1 ЗЗД, доколкото причина за това неизпълнение са предприетите от самия кредитор действия. В тази насока е релевирано оплакване за недопустимо произнасяне от страна на въззивния съд, като е аргументирано становището, че при предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗСДВ /отм./ предмет на спора е единствено установяване съществуването или несъществуването на вземане на държавата, но не и неговото изпълнение.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. І, т. 1 и 3 ГПК. Според касатора, решението съдържа произнасяне по значими за изхода на спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: по въпроса за равнопоставеността на субектите при отношенията, произтичащи от активирани д. гаранции и временни финансови помощи; за самостоятелността на търговското дружество като правен субект и невъзможността на държавата като едноличен собственик на капитала му да се разпорежда с неговото имущество и за предметния обхват на иска по чл. 87, ал. 3 ЗСДВ /отм./. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на Върховен касационен съд касаторът се позовава на следните решения: решение от 21.03.2006 год. по т. д. № 724/2005 год. на І т. о.; решение № 1* от 14.06.2002 год. по гр. д. № 1856/2001 год. на V г. о.; решение № 270 от 20.05.2000 год. по гр. д. № 1434/1999 год. на ІV г. о.; решение № 43 от 25.03.2004 год. по гр. д. № 1706/2003 год. на ІІ т. о. и решение № 619 от 07.11.2007 год. по т. д. № 258/2007 год. на ВКС ІІ т. о. Освен това, представени са и две решения на Конституционен съд на Република България.
Ответникът по касация – “З” А. , гр. С. заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 09.03.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанцинното решение и да уважи предявения от “З” А. , гр. С. отрицателен установителен иск по чл. 87, ал. 3 ЗСДВ /отм./, въззивният съд е приел, че търговското дружество не дължи сумите по Акт № 286 от 08.11.2002 г., съставен от изпълнителния директор на А. за д. вземания.
По отношение на сумата 21 927 983.28 лв., представляваща главница и лихви по предоставена от Министерски съвет на Република България временна финансова помощ, решаващият състав е приел, че същата е недължима, тъй като по своята правна същност тази сума не е безлихвен заем, а остатъкът от цената по договорите за доставки по т. н. зърнени заеми с Република Полша, сключени от държавата с оглед решаването на зърнената криза от 1997 г. Изложени са съображения, че при сключването на процесните договори за внос на зърно отношенията между държавата и ищцовото дружество, чийто едноличен собственик към онзи момент е именно държавата, са възникнали по силата на императивни разпоредби, с които държавата е регламентирала определен кръг обществени отношения в областта на търговията със зърно, които поначало се регулират от конюнктурата на свободния пазар и на принципа на свободното договаряне на цените, поради което е направен извод, че конкретните правоотношения не са били основани на принципите на автономия на волята и свободата на договарянето, а на основата на пълната субординация. Според съдебния състав, в изпълнение на поетите с международния договор свои задължения, държавата е създала нормативната база, регламентираща механизма на реализирането на вноса на зърното и финансовото обезпечаване на неговото връщане, като чрез едно търговско дружество с изцяло държавно имущество е осъществила изцяло за своя сметка фактическата реализация на поетите по международния договор задължения.
По отношение задължението за сумата 5 999 425.77 лв., представляваща част от главница и лихви по активирана гаранция, издадена от Държавния фонд за реконструкция и развитие, въззивният съд е приел, че неизпълнението на същото се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът /държавата/ е отговорен, поради което са налице предпоставките на чл. 83, ал. 1 ЗЗД за освобождаване на длъжника от отговорността за неизпълнението. Като такива обстоятелства са посочени действията на държавата, в лицето на министъра на земеделието и аграрната реформа като принципал на “З” ЕА. , довели до почти пълното декапитализиране на дружеството, а именно – изваждането на част от дълготрайните материални активи от патримониума на дружеството /зърнобазите в Алтимир, Криводол, Шумен, Крушето, Разград и Първомай/ и отделянето на клоновете на дружеството в градовете Ямбол и Видин в самостоятелни дружества, които непосредствено след това били приватизирани. С оглед на това, е направен извод за влошаване икономическото състояние на дружеството и невъзможност да извършва дейност, от която да формира печалба, което е обусловило и невъзможността на дружеството да изпълнява плащания по кредита.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС ІІ т. о. счита, че в процесния случай не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК. Представените от касатора решения постановени по граждански дела са неотносими към спора, поради следните съображения:
С тези решения са разгледани въпроси касаещи възможността с конститутивния иск по чл. 155 ал. І ТЗ да се иска прекратяване на дружеството на основание точно визирано от закона – решение от 21.03.2006 год. по т. д. № 724/2005 год. на ВКС І т. о.; че на разположение на съдружника законът е предоставил иск, предявяването на който е свързано с определен срок (давностен или преклузивен), и неупражняването му в този срок не открива възможността да се предяви субсидиарен иск – решение № 1* от 14.06.2002 год. по гр. д. № 1856/2001 год. на ВКС V г. о.; разглежда се въпрос за забрана за пререшаване съгласно чл. 224 ал. І ГПК /отм./ на всяко спорно правоотношение предмет на делото – решение № 270 от 20.05.2000 год. по гр. д. № 1434/1999 год. на ВКС ІV г. о.; разгледан е спор във връзка с дължими вреди и пропуснати ползи поради неизпълнение на клаузи от приватизационен договор – решение № 43 от 25.03.2004 год. по гр. д. № 1706/2003 г. на ВКС ІІ т. о.; разгледан е въпрос свързан с преобразуването на д. предприятия и правните последици от това във връзка с промените в собствеността – решение № 619 от 07.11.2007 год. по т. д. № 258/2007 год. на ВКС ІІ т. о.
Колкото до представените решение № 19/21.12.1993 год. по конституционно дело № 11/93 год. и решение № 2/30.03.2000 год. по конституционно дело № 2/2000 год. на Конституционния съд на Република България, същите не са обсъждат, тъй като не са постановени по граждански дела.
ВКС ІІ т. о. счита, че въпросите по който се е произнесъл въззивният съд – за равнопоставеността на субектите при възникналите между тях правоотношения, произтичащи от активирани д. гаранции и временни финансови помощи, за самостоятелността на търговското дружество като правен субект, за невъзможността на държавата като едноличен собственик на капитала да се разпорежда с имуществото на дружеството, както и за предметния обхват на иска по чл. 87, ал. 3 ЗСДВ /отм./, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155/26.11.2008 г. по гр. д. № 589/2008 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 558544.68 лв. /петстотин петдесет и осем хиляди, петстотин четиридесет и четири лева и 68 стотинки/, като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: