О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 09.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 594/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
А. Г. А. и М. С. Д. от град Н., са подали частна касационна жалба против определение № ІІІ-212/10.07.2009 год. по ч. гр. д. № 275/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което се потвърждава определение № 236/28.04.2009 год. по гр. д. № 85/2009 год. на Районен съд град Н., с което се връща исковата молба вх. № 276/18.02.2009 год. на А. Г. А. и М. С. Д. против “С” АД.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 1 и т. 3 от ГПК, и се моли за отменяване на въззивното определение и вместо него да се постанови друго, с което делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на иска по същество.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос касаещ допустимостта на иска, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в тази насока се представят копия от решение № 1188/08.04.1960 год. по гр. д. № 798/60 год. на ВС І гр. о., решение № 2239/20.03.2003 год. на ВКС ІV гр. о., и решение № 1500/26.07.1999 год. по гр. д. № 286/99 год. на ВКС ІV гр. о.
Ответникът по частната касационна жалба “С” А. , к.к. “С” А. , гр. Н., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което се връща исковата молба на ищците, като е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявения иск, който според последното уточнение от 20.03.2009 год е за прогласяване нищожността на нот. актове № 99/2002 год. и № 100/2002 год. на основание чл. 576 от ГПК, във вр. с чл. 580 т. 4 от ГПК. Според въззивния съд от уважаване на иска за ищците не биха възникнали права, а това обуславяло извод за липса на правен интерес.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай не е налице посочената от жалбоподателите предпоставка на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК, поради следното:
Въззивното определение не противоречи на представената от жалбоподателите практика на ВКС, конкретно на решение № 1188/08.04.1960 год. по гр. д. № 798/60 год. на ВС І гр. о., решение № 2239/20.03.2003 год. на ВКС ІV гр. о., и решение № 1500/26.07.1999 год. по гр. д. № 286/99 год. на ВКС ІV гр. о.
С тези решения действително се приема, че е допустимо самостоятелно производство по установяване истинността на един документ и, че иск по чл. 97 ГПК /отм./ не може да се води, освен по ал. ІV на същия текст, когато това може да бъде установено в производство по друг осъдителен, или конститутивен иск, но и в трите съдебни акта е прието, че предявяването на установителния иск се свързва с наличието на правен интерес от водене на такъв иск, докато приетото от въззивния иск за недопустимост на иска е заради липса на правен интерес, което означава, че въззивното определение не противоречи на горепосочените решения на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІІІ-212/10.07.2009 год. по ч. гр. д. № 275/2009 година на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :