О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София 20.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 19.11.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 487/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. С. Л. Т. от гр. С. е подала касационна жалба против решение № 54/24.04.2008 год., постановено по търг. дело № 329/2008 год. на Софийския апелативен съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 1 и т. 3 от ГПК, и искане за отменяване на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което предявените в обективно съединение искове се уважат изцяло, респ. делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ, т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І, т. 1 от ГПК.
Ответникът “А” А. гр. С. е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК, като счита жалбата за неоснователна и моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивно решение № 54/24.04.2008 год. постановено по търг. дело № 329/2008 год. на Софийския апелативен съд, не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е отменил решението от 26.11.2007 год. по гр. д. № 2824/2006 год. на СГС, ГК, 6-ти състав, с което се осъжда “А” А. гр. С. да заплати на В. С. Л. – Т. от гр. С. сумата 6 466,30 лв., представляваща неплатено възнаграждение като член на Съвета на директорите на дружеството за периода 11.08.2003 год. – 31.05.05 год., и за мораторна лихва в размер на 2 435,34 лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил исковете в тази им част.
Първоинстанционното решение в останалата му част с която се отхвърлят исковете до пълния им предявен размер е оставено в сила.
САС е приел за установено, че ищцата е била член на СД на “А” А. гр. С. до 13.05.2002 год., когато е била освободена с решение на ОСА, което е вписано в решение на СГС № 5/18.07.2002 год. по фирм. д. № 2003/99 год. От 13.05.2002 год= ищцата е била представител на Министерството на икономиката, като последното е било член на СД на ответното дружество, и затова САС счита, че след 13.05.2005 год. ищцата не е активно материалноправно легитимирана да претендира лично за себе си месечно възнаграждение. Прието е още, че за времето от месец февруари 2002 год. до 13.05.2002 год. ищцата има право на 1 050,00 лв. възнаграждение, но вземането е погасено по давност съгласно чл. 111 б. “в” ЗЗД – давността е тригодишна тъй като се касае за периодично плащане, а искът е предявен на 11.08.2006 год.
Съгласно чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение следва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Безспорно е, че в процесния случай въпросите по които се е произнесъл САС са съществени, тъй като въпросите за давността и за материалноправната легитимация са от значеине за изхода на спора, но само този факт не е достатъчен за допускане на касационно обжалване. Необходимо е съществените въпроси по които се е произнесъл съдът да са в противоречие с практиката на ВКС, а представените от касатора решения, постановени от състави на ВКС и ВС, не са такива.
В представените решения № 1567/10.10.1995 го. по гр. д. № 2671/94 год. на ВС, V гр. о., № 167/13.03.2003 год. по гр. д. № 709/2002 год. на ВКС, ІІ гр. о., се разглежда въпроса от кой момент тече погасителната давност – началният момент според решенията е свързан с изискуемостта на вземанията, тоест настъпването на падежа е начало на течене на давността. Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази практика на ВКС, а и касаторът не излага съображения в този смисъл.
В решение № 249/18.02. по гр. д. № 2718/79 год. на ВКС, І гр. о. е разгледан въпроса за начало на течене на давността при договорени периодични плащания, и за това, че съдът трябва да се произнесе по възражението за погасителна давност, след като установи наличието на субективното право, чиято защита се търси. САС е установил наличността на претендиранато субективно право, като е приел, че за времето от месец февруари 2002 год. до 13.05.2002 год. ищцата е имала право на възнаграждение като член на СД на ответното дружество в размер на 1 050,00 лв., но е приел че то е погасено по давност съгласно чл. 111 б. “в” ЗЗД. Следователно въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Представените решение № 1784/06.11.2001 год. по гр. д. № 395/2001 год. на ВКС V гр. о. и решение № 124/15.07.1997 год. по ф. д. № 89/97 год. на ВКС V гр. о. касаят същността на договора за управление на акционерно дружество, както и компетентността на общото събрание на акционерите относно промяната в числения състава на СД, и са неотносими към спора, предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54/24.04.2008 год., постановено по търг. дело № 329/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :