Определение №447 от 39797 по ч.пр. дело №463/463 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 447
 
София 15.12.2008 год.
 
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.12.2008 год. в състав:
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                                                         КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
      
изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело №  463/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
Обединена българска банка АД гр. С. е подала частна касационна жалба против определение № 456/15.09.2008 год. по в. гр. д. № 529/2008 год. на Русенския окръжен съд, с което се оставя в сила разпореждането от 21.05.2008 год. по ч. гр. д. № 1730/08 год. на Русенския районен съд, с което се отхвърля молбата на ОББ АД гр. С., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д. Н. Х. от гр. Р., въз основа на извлечение от сметка по договор за банков кредит от 07.04.2006 год. за 3 062,63 лв. главница, 533,92 лв. договорна лихва и 17,55 лв. наказателна лихва.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, и искане за отменяването му и вместо него да се постанови друго, с което се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Д. Н. Х..
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос който е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това твърдение се представят копия от разпореждане № 241/22.05.2008 год. по гр. д. № 1759/08 год. на РРС, заповед № 241/22.05.2008 год. и изпълнителен лист № 894/23.05.2008 год. на същия съд; заповед от 11.08.2008 год. и изпълнителен лист № 2900/11.08.2008 год. на РРС; разпореждане 23.05.2008 год. по гр. д. № 1729/08 год. на РРС, заповед № 44/23.05.08 год. и изпълнителен лист № 911/26.05.2008 год. на същия съд; разпореждане № 84/14.05.08 год. по гр. д. № 1660/08 год. на РРС, заповед № 84/14.05.08 год. и изпълнителен лист № 685/16.05.2008 год. на същия съд; заповед № 197/15.05.08 год. и изпълнителен лист № 856/21.05.2008 год. на РРС; разпореждане от 23.05.08 год. по гр. д. № 1674/08 год. на РРС, заповед № 70/23.05.08 год. и изпълнителен лист № 922/26.05.2008 год. на същия съд; разпореждане от 23.05.08 год. по гр. д. № 1732/08 год. на РРС, заповед № 89/23.05.08 год. и изпълнителен лист от 27.05.08 год. на РРС№ 685/16.05.2008 год. на същия съд; разпореждане от 23.05.08 год. по гр. д. № 1755/08 год. на РРС, заповед № 74/23.05.08 год. и изпълнителен лист от 23.05.08 год. на същия съд, и разпореждане от 22.05.08 год. по гр. д. № 1733/08 год. на РРС, заповед от 22.05.08 год. и изпълнителен лист от 30.05.08 год. на същия съд.
Ответникът по частната касационна жалба – Д. Н. Х. от гр. Р., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /извън тези посочени в т. 1/, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 2 от ГПК, в какъвто смисъл се поддържа от касатора, поради следните съображения:
РОС е приел за установено, че ОББ е отпуснала с договор от 07.04.2006 год. на Д. Н. Х. от гр. Р. потребителски кредит, който е следвало съгласно чл. 7 да се изплати на 60 месечни анюитетни вноски в размер на 84,36 лв. месечно, считано от 25.05.06 год., с падеж на вноските 25-то число на месеца. Страните са се договорили в чл. 17 на договора, банката да обявява договора за предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска, без да уведомява кредитора. В представеното по делото извлечение от сметката на кредотополучателя Х. , е посочен общ размер на задължението – главница, договорна лихва, наказателна лихва, без да бъде отбелязан падежа им и без от този документ да се установява дали е настъпила предсрочна изискуемост на задължението като цяло.
Въззивният съд счита, че независимо от разпоредбата на чл. 60, ал. ІІ ЗКИ, която предвижда когато отпуснатия кредит, или отделни вноски от него, не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банките да искат въз основа на извлечение от счетоводните си книги, издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, в процесния случай не следва да се издаде изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, като съображенията на съда са били, че ОББ не е доказала, че притежава подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето Д. Н. Х. от гр. Р., защото не е доказала неговата предсрочна изискуемост.
ВКС ІІ т. о. счита, че представените от жалбоподателя разпореждания, заповеди и изпълнителни листове, не налагат извод, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. І, т. 2 от ГПК.
Съдилищата издали горецитираните разпореждания, заповеди и изпълнителни листове, са формирали извода си за наличия на изпълнителни основания за издаване на изпълнители листове въз основа на конкретна преценка по всеки отделен случай, с оглед представените доказателства и установената въз основа на тях по всяко едно дело фактическа обстановка, както впрочем това е станало и в процесния случай, поради което не може да се приеме, че същественият материалноправен въпрос по настоящото дело, е решаван противоречиво от съдилищата, в какъвто смисъл са поддържаните от жалбоподателя твърдения.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 456/15.09.2008 год. по в. гр. д. № 529/2008 год. на Русенския окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top