О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София 17.10.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 16.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 463/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
“Ю” Е. гр. С. е подал касационна жалба против решение № 47/17.03.2008 год., постановено по гр. д. № 4340/2006 год. на Софийския градски съд, в частта с която се оставя в сила решението от 31.08.2004 год. по гр. д. № 2822/04 год. на СРС, с което се осъжда да заплати на “К” О. гр. П. сумата 5 304,96 лв., представляваща недължимо платена цена по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.02.2004 год. до окончателното й плащане.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът се отхвърли изцяло.
Към жалбата съгласно чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК. Касаторът поддържа, че при постановяване на въззивното решение СГС се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2000 год. на ОСГК на
ВКС, като е отказано събиране на доказателства във връзка с направено възражение за прихващане – последното, според касатора, било допустимо, тъй като делото е било върнато от ВКС за повторно разглеждане от въззивния съд, при което страните са могли да ползват всички защитни средства.
Ответникът “И” О. /бивше “К” ООД/ гр. П. е подал становище по реда на чл. 287, ал. І ГПК, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивно решение № 47/17.03.2008 год., постановено по гр дело № 4340/2006 год. на Софийския градски съд, не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
С решение № 205/12.12.2006 год. по т. д. № 769/2005 год. ВКС, ІІ т. о. е отменил въззивното решение от 09.05.2005 год. по гр. д. № 3770/2004 год. на Софийския градски съд, ІV “в” отделение, и е върнал делото за ново разглеждане.
При повторното разглеждане на делото, представителят на “Ю” Е. гр. С. е направил възражение за прихващане със свои вземания, които са били спорни, и за установяване на размера им е поискано назначаване на съдебно счетоводна експертиза. В съдебно заседание на 20.02.2008 год. СГС е приел, че при изричното оспорване на възражението за прихващане и на основание т. 6 от ТР № 1/2000 на ОСГК на ВКС за въззивното производство, не следва да се допуска възражението за прихващане, тъй като същото е заявено за пръв път пред въззивния съд. При това положение СГС е постановил решението си без да вземе предвид възражението за прихващане.
ВКС, ІІ т. о. счита следното:
Чл. 280, ал. І т. 1 ГПК има предвид допускане на касационно обжалване пред ВКС на въззивно решение постановено по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС – решения по отделни казуси, тълкувателни решения и постановления. Настоящият състав намира, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, тъй като допустимостта на възражението за прихващане, респ. недопустимостта му, е от значение относно изхода на спора, но въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, конкретно на т. 6 от ТР № 1/2000 на ОСГК на ВКС.
Изрично е прието в ТР № 1/2000 год., че пред въззивната инстанция може да се прави възражение за прихващане, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания. Последното ще рече вземанията да са с настъпил падеж на плащане и да са безспорни, тоест да са установени по основание и размер, а очевидно е че в процесния случай вземанията не са били ликвидни и с тях не е могло да се компенсира до размера на по-малкото вземане.
Доводът на касатора, че възражение за прихващане било допустимо, тъй като делото е било върнато за повторно разглеждане от въззивния съд, не може да бъде споделен.
Възражението за прихващане е аналогично по своята характеристика на насрещния иск, макар и да не се предявява с искова молба, с оглед на това, че негов предмет е едно спорно право, по което се формира сила на пресъдено нещо /вж. чл. 298, ал. ІV ГПК/, и затова не може да бъде заявено за пръв път пред втората инстанция, независимо дали делото ще се гледа за първи или втори път от въззивния съд.
Да се приеме довода на касатора, че е допустимо да бъде заявено възражението за прихващане за пръв път пред въззивния съд, означава да се наруши инстанционноста на процеса, тъй като неликвидното вземане ще бъде предмет на разглеждане на две инстанции.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47/17.03.2008 год., постановено по гр. д. № 4340/2006 год. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :