О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София 30.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 29.12.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 530/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК.
С оплакване за незаконосъобразност “А” Е. гр. С. е подал частна жалба против въззивно определение от 01.08.2008 год. по т. д. № 1579/2007 год. на Софийския апелативен съд, с което по реда на чл. 192 ал. ІV ГПК /отм./ се допълва решението от 03.12.2007 год. постановено по същото дело в частта за разноските, и с което “А” Е. гр. С. се осъжда да заплати на “К” Е. гр. С. съдебни разноски в размер на 3 212,14 лв., направени в производството пред първата инстанция по гр. д. № 1794/06 год. на СГС.
Ответникът по частната жалба – “К” Е. гр. С., е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК, с което моли същата като неоснователна да се остави без уважение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
По делото е установено следното:
С решение от 16.05.2007 год. по т. д. № 1794/06 год., СГС е осъдил “А” Е. гр. С. да заплати на “К” Е. гр. С. сумата 27 553,40 лв., представляваща неизплатена цена на стока, и на основание чл. 86 ал. І ЗЗД 2 750,00 лв. обезщетение за забава.
СГС е приел, че съдебни разноски не се претендират от ищеца и затова не следва да му бъдат присъдени.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца по реда на чл. 70 ГПК /отм./ в частта за разноските, а с въззивно решение от 03.12.2007 год. по т. д. № 1579/07 год., образувано по жалба на ответника “А” Е. гр. С., САС е оставил в сила решението на СГС и е осъдил “А” Е. да заплати на ответника по жалбата “К” Е. разноски в размер на 2 000,00 лв., които са били направени във въззивното производство.
С молба от 28.12.07 год. “К” Е. е поискал на основание чл. 193 ГПК /отм./ да се измени въззивното решение в частта за разноските, като му се присъдят и тези направени пред първата инстанция. По повод молбата САС е насрочил делото в открито съдебно заседание на 11.03.2008 год., и с решение № 25/17.03.2008 год. по т. д. № 1579/07 год. е оставил без разглеждане молбата, като е приел същата за процесуално недопустима.
ВКС, І т. о., по повод подадена частна жалба, с определение № 165/16.07.2008 год. по ч. т. д. № 120/08 год., е обезсилил решение № 25/17.03.2008 год. по т. д. № 1579/07 год. на САС /имащо характер на определение/, и е върнал делото на САС за ново произнасяне по молбата на “К” ЕООД.
С определение от 01.08.08 год. по т. д. № 1579/07 год., предмет на настоящата частна жалба, САС е осъдил “А” Е. гр. С. да заплати на “К” Е. разноски в размер на 3 212,14 лв., които са били направени във производството пред СГС, като в определението е посочено, че същото е съобразено с дадените от ВКС указания.
Определението на САС е незаконосъобразно.
Страната направила съдебни разноски има право на тях, които се заплащат от противната страна съобразно уважената /отхвърлена част/ от иска. Правото за разноски обаче трябва да бъде упражнено, а това означава страната изрично да иска от съда да ги присъди, тъй като при непоискване съдът няма да ги присъди служебно. Пред СГС ищецът не е правил искане за съдебни разноски и съдът не ги е присъдил. След като няма подадена частна жалба от ищеца по реда на чл. 70 ГПК /отм./, решението на първата инстанция в частта му за разноските е влязло в сила. Въззивната инстанция е могла да присъжда разноски направени и пред първата инстанция, но само ако е била сезирана от ищеца с частна жалба, и не може по реда на чл. 192, ал. ІV ГПК /отм./ да се произнася за разноските направени от ищеца пред СГС.
ВКС не е давал указания за присъждане на съдебни разноски които са били направени от ищеца в производството пред първата инстанция, а дадените от него указания са били в друг смисъл – че съдът не е обвързан от правната квалификация дадена от ищеца с искането за допълване на решението в частта за разноските и, че производството трябва да се развие по реда на чл. 192, ал. ІV от ГПК /отм./, а не по чл. 193 ГПК /отм./. Ето защо приетото от въззивния съд, че обжалваното определение е съобразено с указания дадени от ВКС, е необосновано, и не се споделя от настоящия състав на ВКС, ІІ т. о.
Предвид горното обжалваното въззивно определение е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА въззивно определение от 01.08.2008 год. по т. д. № 1579/2007 год. на Софийския апелативен съд, с което по реда на чл. 192 ал. ІV ГПК /отм./ се допълва решението от 03.12.2007 год., постановено по същото дело в частта за разноските, и с което “А” Е. гр. С. се осъжда да заплати на “К” Е. гр. С. съдебни разноски в размер на 3 212,14 лв., направени в производството по гр. д. № 1794/06 год. на СГС, и вместо него,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 28.12.2007 год. на “К” Е. гр. С., за присъждане на съдебни разноски, направени в производството по гр. д. № 1794/06 год. на СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :