О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София 30.05.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 29.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търговско дело № 80/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност М. М. М. , Е. с фирма “М” от гр. С., ж. к. “Т”, бл. 45, ет. 5, е подал касационна жалба против решение № 246/16.10.2008 год., постановено по гр. д. № 2087/2007 год. на Софийския градски съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно: в чия правна сфера настъпва неоснователното обогатяване и кой носи отговорност за връщане на даденото до размера на обедняването, в случая, когато в имот – публична държавна собственост са изпълнени и са останали неразплатени строително-монтажни работи, фактически възложени, приети и ползвани от юридическо лице на бюджетна издръжка, на което е предоставано за управление имота. Реално в обжалваното решение не е даден изричен позитивен отговор на въпроса, но е прието, че ответникът не е обогатилото се в конкретния случай лице. Този въпрос бил съществен и затова следвало да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание.
Ответникът по касация – С. о. и б. гр. С., бул. “. № 30, не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че през 2001 год. ищецът е извършвал СМР възложени му от ответника, като при приключване на последните е съставен приемо-предавателен протокол за стойността на ремонта в размер на 10 551,00 лв. Част от тази сума – 4 000,00 лв., е платена доброволно, като за останалата част до размера на 10 551,00 лв. ищецът е предявил иск против ответника. С решение по гр. д. № 6713/02 год. СРС е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 266 ЗЗД сумата 2 773,00 лв., а искът в останалата му част до пълния му предявен размер е отхвърлен. С решение по гр. д. № 235/04 год. СГС е оставил в сила решението на СРС. Претенцията на ищеца за сумата 3 778,00 лв. /за отхвърлената част/, претендирана по чл. 59 от ЗЗД като неоснователно обогатяване, е приета за неоснователна, по съображения, че сградата която се ползва от ответника е публична държавна собственост, което е установено от АДС № 02410/22.10.2000 год., и доколкото е налице неонователно обогатяване то не би могло да настъпи в правната сфера на ответника. Именно поради липса на всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, СГС е приел, че ищецът не е доказал основанието на иска си.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него, че ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има богата съдебна практика, което се твърди и от касатора в изложението му, поради което настоящият състав счита, че не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 246/16.10.2008 год. постановено по гр. д. № 2087/2007 год. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :