О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София. 26.09.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 24.09.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 462/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 64/11.02.2009 год. по гр. д. № 2171/2008 год. Софийският апелативен съд е оставил в сила решение № 55/10.07.2008 год. по гр. д. № 668/07 год. на Пернишкия окръжен съд, с което “М” ЕА. гр. П. се осъжда да заплати на “В” А. гр. С. сумата 158 154,50 лв., представляваща стойността на доставени взривни материали през периода 2005 год. – 2007 год., ведно със законната лихва върху нея считано от 17.07.2007 год. до окнчателното й плащане и 6 530,82 лв. разноски по делото.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения, решението на въззивния съд се обжалва от “М” ЕА. гр. П., като към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК и в подкрепа на това твърдение се прилагат копия от решение № 1699/08.11.2002 год. по гр. д. № 234/2002 год. на ВКС V гр. о. и решение № 1585/17.10.2002 год. по гр. д. № 113/2002 год. на ВКС V гр. о.
Ответникът “В” А. гр. С. е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, като счита, че касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, а по същество счита, че в случай че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, същото като правилно следва да се остави в сила.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че страните са били в договорни отношения и по силатга на тях ищецът е доставил на ответника през процесния период – 2005 год. – 2007 год. взривни материали на обща стойност 158 154,50 лв., за което били издадени двустранно оформени фактури, но плащане не било извършено. Ответникът не е оспорил получаването на стоката, но е възразил, че е доставено различно от договореното – вместо ГДА–ЛМ /Грубодисперсен амонит/ било доставено ГДА-БМ, и това представлявало доставка на стока със скрит недостатък, но независимо от това никакви рекламации от негова страна не са правени за времето от 2003 год. до датата на изготвяне на експертното заключение, а според вещото лице и двете взривни вещества са допуснати за употреба по съответния ред, и по основните си показатели не са се различавали съществено.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 324 ТЗ купувачът е следвало да прегледа стоката в течение на времето необходимо според обстоятелствата, и ако тя не отговаря на изискванията, да уведоми продавача незабавно, тъй като в противен случай стоката ще се счита одобрена. Тъй като в конкретния случай липсвало възражение от страна на ответника купувач, въззивният съд е приел, че доставените взривни материали от вида ГДА-БМ са били одобрени, и затова ответникът дължи заплащането им като насрещна престация.
Фактическата обстановка е дала основание на въззивния съд да приеме, че претенцията за заплащане на доставените взривни материали е основателна и тъй като правните му изводи са съвпаднали с тези на първоинстанционния съд постановеното от последния решение е оставено в сила.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за дължимостта на заплащането на доставена стока която е с отклонение от поръчаната, доколкото същата е приета от купувачът без противопоставяне от негова страна.
В процесния случай не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Представените от касатора решение № 1699/08.11.2002 год. по гр. д. № 234/2002 год. на ВКС V гр. о. и решение № 1585/17.10.2002 год. по гр. д. № 113/2002 год. на ВКС V гр. о. са неотносими към спора. И това е така, защото, докато с решенията на ВКС се разглеждат въпроси свързани със знанието на продавача и правата на получателя при доставка на стока с недостатък, в процесния случай доставената стока не е с недостатък, тоест тя не е некачествена, а се различава, макар и тези различия да не са съществени, от поръчаната от купувача стока.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64/11.02.2009 год. по гр. д. № 2171/2008 год. Софийският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :