О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София 06.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 04.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 701/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, С. о. гр. С., ул. “. № 33, е подала касационна жалба против решение № 7/25.07.2008 год. постановено по т. дело № 1222/2007 год. на Софийския апелативен съд, като към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация – Д. П. Б. – Е. с фирма “Б” от гр. С., ж. к. “Л” 3, бл. 303, вх. “Б”, ет. 1 ап. 4, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между С. о. район “Л” като възложител и Е. “Б” като изпълнител, на 01.09.1998 год. е сключен договор за организиране на училищно хранене в 90 СОУ в ж. к. “Л”. В договора са уговорени наема който изпълнителят е трябвало да заплаща на възложителя, както и предлагането и калкулирането на храната която е трябвало да се предоставя на учениците. С решение № 2/21.03.2000 год. по фирм. д. № 3191/98 год. е вписано прехвърляне на предприятие от Е. “Б” на Д. П. Б. – Е. с фирма “Б” от гр. С.. Не е било спорно, че Е. “Б”, която е страна по процесния договор, не е уведомила ответната о. с. чл. 15, ал. І, изр. 2-ро ТЗ за извършеното прехвърляне. С писмо № 92-00-120/25.07.2000 год. ответникът е уведомил “Б”, че следва да плати наем за периода от месец март до месец юни 2000 год., заедно с неустойка, като с писмото се отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора поради неизпълнението му, а по-късно с писмо без дата, което не е оспорено, е поискано да се върне имота, и тъй като това не е станало доброволно била издадена заповед № РД –09-491/19.10.2000 год. на кмета на районен “Л”, с която е наредено изземване на имота на основание чл. 65 ЗОС и чл. 86 ал. І НРПУРОИ. Заповедта е била обжалвана, но с решение от 15.02.2003 год. по АХД № 2029/2001 год. на СГС, АО, жалбата е оставена без уважение.
САС е приел, че отправеното предизвестие не е произвело своето правно действие и с него ответникът не е прекратил действието на договора, тъй като не е доказано неизправност от страна на “Б”. Като е ползвал ССЕ, въззивният съд е приел, че ответникът дължи заплащане на дотации и режийни в общ размер на 85044,81 лв. /дотации 41040,93 лв. и режийни 44 003,88 лв./, при което е счетено, че следва да се присъди на ищцата по частично предявените искове 6000,00 лв. дотации и 4000,00 лв. режийни.
Възраженията на ответника за липса на материалноправна легитимация на ищцата, и за изтекла погасителна давност, са приети от САС за неоснователни.
Според въззивния съд за основателността на иска е без значение обстоятелството, че извършеното прехвърляне на предприятието не било съобщено на ответната о. , и доколкото прехвърлянето на вземанията по договора, в случая като елемент на търговското предприятие, има характера и ефекта на цесията, неизпълнението на задължението за съобщаване по чл. 99 ал. ІІІ ЗЗД, не води до погасяване на вземането, което продължава да съществува. Решаващият съд счита, че е без значение обстоятелството, че и след прехвърляне на предприятието по реда на чл. 15 от ТЗ, процесният договор е продължил да се изпълнява от “Б”.
По отношение възражението за изтекла давност е прието, че в случая приложимият срок е този по чл. 110 ЗЗД, а той не е изтекъл, тъй като вземането за дотации и режийни не са периодични плащания, и затова не е споделен довода на ответника, че давностния срок е три години и, че в процесния случай той бил изтекъл.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, за наличие на материалноправната легитимация на ищеца, въпреки неизпълнението на задължението на отчуждителя да съобщи на ответника за извършеното прехвърляне на предприятието, и приетото за давността, е било решаващо за изхода на спора.
Доводите на касатора в изложението му за наличие на приложно поле на чл. 280 ал. І т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, се свързват с правните последици от неуведомяването на кредиторите и длъжниците на търговец, отчуждил предприятие. Поддържа се, че чл. 102 и чл. 99 ЗЗД се прилагат субсидиарно към ТЗ и за общината не е без значение с името на кой правен субект се свързва изпълнението на договора. За развитието на правото, според касатора, от значение е и въпроса с изтеклата погасителна давност.
ВКС ІІ т. о. счита, че в процесния случай не налице основанието визирано в чл. 280 ал. І т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота.
Доводът на касатора, че за общината не е без значение с името на кой правен субект ще се свърже изпълнението на договора, не сочи на извод за наличие на сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като предметът на спора с който е бил сезиран съда не е бил за това кой ще изпълнява договора, а какво се дължи от страна на ответника по този договор, с оглед изпълнението по него от страна на отчуждителя на предприятието, и прехвърлянето на последното на ищцата.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС, ІІ т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7/25.07.2008 год. постановено по т. дело № 1222/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: