О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София 04.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 24.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 413/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
“Х”, с. Б., Община Н., е подал касационна жалба против решение № 12/10.3.2008 год., постановено по търг. дело № 60/2007 год. на Бургаския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 218/2005 год. по гр. д. № 78/2004 год. на Бургаския окръжен съд, с което се прогласява нищожността на договор от 15.05.2001 год., сключен с нот. акт № 73, том ІІ, рег. № 1* н. д. № 241/2001 год. на нотариус С. А. , с рег. № 2* район на действие гр. Н., с който “Б” О. гр. Б. продава на М. Д. М. , Е. с фирма “Крисман-М. Маринова от С. З. , хотел “Л” в к. к. “С”, със застроена площ от 1 030 кв. м., и се отменява нот. акт № 73, том ІІ, рег. № 1* н. д. № 241/2001 год. на нотариус С. А. , с рег. № 2* район на действие гр. Н..
В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 от ГПК, и искане за отменяване на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което искът се отхвърли.
Към жалбата съгласно чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК – обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като в този смисъл се посочват решение № 1252/19.07.2002 год. по гр. д. № 1350/2001 год. на ВКС, ІV гр. о., решение № 861/15.05.2002 год. по гр. д. № 1154/2001 год. на ВКС, V гр. о., и решение № 347/18.04.2000 год. по гр. д. № 905/99 год. на ВКС, І гр. о., и по чл. 280, ал. І т. 3 от ГПК.
Ответникът “Б” О. гр. Б., /бивше “Б” О. гр. Б., чрез процесуалния си представител, а. И. М. , е подал отговор по реда на чл. 287, ал. І ГПК, с който заявява становище, че обжалваното въззивно решение е правилно, и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като решението на БАС не е решено в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивно решение № 12/10.3.2008 год., постановено по търг. дело № 60/2007 год. на Бургаския апелативен съд, не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивното решение е постановено след като ВКС, І т. о. с решение № 164/02.04.2007 год. по т. д. № 647/006 год. е отменил решение № 77/16.08.2006 год. по гр. д. № 16/2006 год. на Бургаския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане, с указания да се обсъдят всички събрани по делото относими доказателства и да съобрази необходимоста от назначаване на нова тройна графологична експертиза.
Въззивният съд е съобразил дадените от ВКС указания – назначил е тройна СГЕ, обсъдил е дадените на 09.06.2004 год. свидетелски показания на нотариус В. , извършила заверка на представените по делото пълномощно и 2 бр. декларации, както и всички релевирани по делото доказателства. Според приетото от съда, изготвените по делото графологични експертизи, касаещи подписа на управителя на “Б” О. Т. И. – четири броя единични и четири брой тройни СГЕ, налагали извод за липса на категорично становище и наличие на противоречия в мненията на експертите, но превес имали тези заключения които изключват Т. И. да е подписвал изследваните документи – пълномощно, протокол от общо събрание, две декларации и сметка. Обсъдени са подробно графологичните експертизи, както и заключението на ССЕ, от която се установява, че в сметката на ответника не са постъпвали суми от продажбата на процесния хотел, и е прието, че липсва единодушно решение на Общото събрание на съдружниците на “Б” О. , взето по реда на чл. 137 ТЗ за продажба на хотел “Л” в к. к. “С”. С оглед приетата фактическа обстановка е направен извода, че договорът от 15.05.2001 год., сключен с нот. акт № 73, том ІІ, рег. № 1* н. д. № 241/2001 год., с който “Б” О. гр. Б. продава на ответника хотел “Л”, е нищожен.
ВКС, ІІ т. о. в настоящия състав счита, че сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 1 и т. 3 от ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, конкретно с решение № 1252/19.07.2002 год. по гр. д. № 1350/2001 год. на ВКС, ІV гр. о., решение № 861/15.05.2002 год. по гр. д. № 1154/2001 год. на ВКС, V гр. о., и решение № 347/18.04.2000 год. по гр. д. № 905/99 год. на ВКС, І гр. о., както и за точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото, са неоснователни.
В решение № 347/18.04.2000 год. по гр. д. № 905/99 год. на ВКС, І гр. о. е прието, че въззивният съд може да събира както нововъзникнали, така и новооткрити доказателства, така и такива които не са събрани поради пропуск на страната, или поради допуснато от първата инстанция нарушение. Прието е още, че въззивният съд може да назначи и изслуша нова тричленна експертиза, макар и пред първата инстанция да е изслушана единична такава. Във въззивното решение, предмет на касация, също са събирани нови доказателства – назначена е нова тройна експертиза, и с тези процесуални действия съдът не само че изпълнява дадените му от ВКС указания, но се съобразява и с правомощията си на въззивен съд – в този смисъл вж. т. 10 от ТР № 1/2001 год. Следователно въззивното решение не противоречи на решението на ВКС, а дори и да се приеме, че с отказа на въззивния съд да назначи нова експертиза са нарушени процесуални правила които са довели до неправилност на решението, това не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване.
ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното решение не само че не противоречи на решение № 1252/19.07.2002 год. по гр. д. № 1350/2001 год. на ВКС, ІV гр. о., но същото е неотносимо към него, тъй като решението на ВКС е постановено по друго спорно правоотношение – с него се приема, че нот. акт е удостоверителен документ с който се установяват фактите които той обективира, и че той може да бъде невалиден, но не е неверен. Същото ес отнася и до решение № 861/15.05.2002 год. по гр. д. № 1154/2001 год. на ВКС, V гр. о. – с него съдът се произнася по иск с правно основание чл. 70 ТЗ, докато въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
Относно соченото основание по чл. 280, ал. І, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, касаторът излага съображения, че ВКС трябва да се произнесе по повдигнатите спорни моменти, тъй като това решение ще доведе до отстраняване на непълнотите и неяснотите по конкретни правни норми, което безспорно щяло да доведе до усъвършенствуване на правоприлагането, но касаторът не посочва нищо конкретно кои правни норми страдат от непълнота и неяснота, и с какво решението на ВКС ще доведе до развитие на правото. Следва да се има предвид, че извършените от въззивния съд процесуални действия са регламентирани в ГПК и процесуалния закон не страда от непълнота относно начина на събиране, допускане, оспорване и преценка на доказателствата.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12/10.03.2008 год., постановено по търг. дело № 60/2007 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :