Определение №96 от по търг. дело №511/511 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 96
 
София 24.11.2008 год.
 
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 20.11.2008 год. в състав:
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                                                         КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
      
изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело №  511/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. б. за а. лечение гр. О. е подала касационна жалба против решение № 51/29.02.2008 год., постановено по гр. д. № 17/2008 год. на Търговищкия окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 133/25.05.2007 год. на Омуртагския районен съд, с което МБАЛ се осъжда да заплати на Ж. П. Д. , Е. с фирма “Е”-2004-Ж. Панайотова” от гр. О. сумата 952,80 лв., представляваща неиздължена сума по ф-ра № 36/16.08.2006 год. по изпълнение на договор за пране на постелен инвентар и работно облекло, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.12.2006 год. до окончателното й плащане, 6 815,00 лв. неустойка, както и 491,96 лв. разноски по делото.
В жалбата се прави оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 от ГПК, и искане за отмяна на въззивното решение и връщане на същото за ново разглеждане.
Към жалбата съгласно чл. 284, ал. ІІІ, т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І от ГПК, като се сочи решение № 278/22.04.1996 год. по гр. д. № 98/96 год. на ВКС, петчленен състав. Касаторът поддържа, че не може да се уговаря неустойка за компенсаторни вреди за забавено парично плащане, тъй като отговорността за неизпълнение на парично задължение е винаги за забавено неизпълнение и поражда отговорност за мораторни вреди.
Ответникът Ж. П. Д. , Е. с фирма “Е”-2004-Ж. Панайотова” от гр. О., не е заявил становище по реда на чл. 287, ал. І ГПК.
По допустимостта на касационната жалба ВКС състав на ІІ т. о. приема следното:
Съгласно чл. 280, ал. ІІ ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000,00 лева.
Въззивното решение, постановено по иска за заплащане на сумата 952,80 лв., представляваща стойността на извършена услуга по ф-ра № 36/16.08.2006 год., попада в хипотезата на чл. 280, ал. ІІ ГПК и не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба в тази й част като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба в останалата й част, е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба в тази й част, въззивно решение № 51/29.02.2008 год., постановено по гр. д. № 17/2008 год. на Търговищкия окръжен съд, не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение от страна на ответника на договора от 15.08.2005 год. за пране на постелен инвентар и работно облекло по отношение заплащането на извършените услуги в срока по чл. 5, като по 15 бр. фактури то е извършено със забава, и за нея съгласно договореността в чл. 6 на договора се дължи неустойка, чийто размер е определен от назначената по делото ССЕ.
Съгласно чл. 280, ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение следва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Безспорно е, че в процесния случай съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като този въпрос е бил обуславящ за изхода на спора. Независимо от това няма основания за допускане на касационно обжалване, тъй като представеното решение № 278/22.04.1996 год. по гр. д. № 98/96 год. на ВКС, петчленен състав, е неотносимо към спора, предмет на настоящото касационно обжалване. В процесния случай страните са договорили заплащането на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, а в посоченото от касатора решение № 278/22.04.1996 год. по гр. д. № 98/96 год., ВКС, петчленен състав, се е произнесъл по недължимостта на неустойка за компенсаторни вреди.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивната жалба в тази й част.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на. М. б. за а. лечение гр. О., подадена против въззивно решение № 51/29.02.2008 год. по гр. д. № 17/2008 год. на Търговищкия окръжен съд, в частта с която се е произнесъл по иска за заплащане на сумата 952,80 лв., представляваща стойността на извършена услуга по ф-ра № 36/16.08.2006 год.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 51/29.02.2008 год., постановено по гр. д. № 17/2008 год. на Търговищкия окръжен съд в останалата му част.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top