О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София 12.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 768/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
ЗПАД “А” гр. С. е подал касационна жалба против решение от 24.03.2008 год. постановено по гр. д. № 1422/2007 год. на Софийския градски съд.
В уточнения на касационната жалба от 21.05.2008 год. и 19.05.2008 год. се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и тъй като повдигнатите въпроси в касационната жалба са от съществено значение с оглед точното прилагане на основополагащите материалноправни и процесуалноправни институти, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
В уточнението към касационната жалба от 19.09.2008 год., като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК се прилагат копие от решение № 1275/19.08.2005 год. по гр. д № 788/2004 год. на ВКС ІV гр. о. и решение № 1581/06.11.2002 год. по гр. д. № 2000/2001 год. на ВКС ІV гр. о.
Ответникът по касация – А. Ч. П. от гр. С. не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел иска на А. Ч. П. от гр. С., предявен с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./, против ЗПАД “А” гр. С., за основателен в предявения му размер от 1800,00 лв., като е счетено, че той е подкрепен с доказателства. От последните е прието за установено, че на 26.07.2002 год. съпругът на ищцата –, управлявайки семейния им автомобил “Ф”, с рег. № А* е станал участник в ПТП на кръстовището на ул. “. и бул. “Х”, при което се е ударил с лек автомобил “Ф” с рег. № С* управляван от К. К. К. Съставен е бил протокол за ПТП, в което е отбелязана вината и на двамата водачи на МПС, като К. е обжалвал наказателното постановление, и същото било отменено от СРС на процесуално основание. Не е имало спор, че ответното застрахователно дружество е застраховало с полица № 1* по застраховка “гражданска отговорност” водача на лекия автомобил “Ф” с рег. № С*.становена е средната пазарна стойност на автомобил “Ф” към датата на ПТП – 3600,00 лв., неговата действителна стойност – 3896,00лв., и общия размер на щетата определен по експертна оценка към настъпване на произшествието – 3739,39 лв.
Относно вината за настъпилото ПТП е прието от СГС, че и двамата водачи имат вина, като в тази връзка е взето предвид материалната и формална доказателствена сила на протокола за ПТП, тъй като същия не е бил оспорен. Досежно размера на обезщетението което се присъжда, СГС счита, че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер от 1800,00 лв., предвид действителна стойност на автомобила от 3896,00лв., установена от АТЕ, и приетото съпричиняване от страна на М. Н. П. , съпруг на ищцата.
Според СГС, възражението на ответното дружество за недопустимост на предявения иск, тъй като има съвместна материалноправна легитимация на съпрузите, е неоснователно. СГС приема, че съпрузите са задължителни другари по искове от тях или против тях за собственост или вещни права, докато в случая предевяването на иска за обезщетение за имуществени вреди, представлява действие на обикновено управление.
Съгласно чл. 280 ал. І от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото за виновното поведение на двамата водачи на МПС е от значение за обема на отговорността на застрахователя и за изхода на спора, но ВКС, ІІ т. о. счита, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с посочените от касатора решение № 1275/19.08.2005 год. по гр. д № 788/2004 год. на ВКС ІV гр. о. и решение № 1581/06.11.2002 год. по гр. д. № 2000/2001 год. на ВКС ІV г. о.
С решение № 1275/19.08.2005 год. по гр. д № 788/2004 год. на ВКС ІV гр. о., се приема, че е необходимо съдът да изследва механизма на ПТП като назначи съдебно авто-техническа експертиза, която с оглед данните и доказателствата по делото, да даде заключение дали с поведението си пострадалия е допринесъл за вредоносния резултат, който факт, при евентуалното му установяване по делото, би могъл да мотивира в решението съпричиняване на вредоносния резултат от такова поведение, а с решение № 1581/06.11.2002 год. по гр. д. № 2000/2001 год. на ВКС ІV г. о. се приема, че обвързаносттта на съда от наказателното осъждане касае само извършването на противоправното деяние и вината, а по въпроса на съпричиняването гражданският съд е длъжен непосредствено да събере доказателства с участието на двете страни в процеса. В процесния случай въззивният съд не е изследвал механизма на настъпилото ПТП, а е приел, “че и двамата водачи имат вина”, като в тази връзка е взел предвид отбелязаното в съставения за ПТП протокол., независимо, че и по своя преценка съдът може да назначи вещо лице за изследване механизма на ПТП съгласно чл. 204, ал. І ГПК /в този смисъл е и приетото в т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. по т. гр. д. № 1/2000 гомд. на ОСГК на ВКС/.
Предвид горното ВКС ІІ т. о. приема, че следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК на въззивно решение от 24.03.2008 год. постановено по гр. д. № 1422/2007 год. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 36,00 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :