О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София 15.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 21.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 581/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 122/30.01.2009 год. по т. дело № 2196/2006 год. Софийският апелативен съд е обезсилил решението от 03.11.2003 год. по гр. д. № 5074/2002 год. на Софийския градски съд, ФО, 3-ти състав, в частта с която е отхвърлен иска на Г. Г. Н. срещу С. П. Я., предявен с правно основание чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./, и е прекратил като недопустимо производството в тази му част. Софийският апелативен съд приема, че искът по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./ е процесуално допустим само по отношение на ответниците Г. Д. Д. и “А” Е. , тъй като те са лицата които се ползват от постановения акт за вписване на обстоятелствата, а искът против С. П. Я. е процесуално недопустим, поради липса на процесуална лигитимация.
Решението от 03.11.2003 год. по гр. д. № 5074/2002 год. на Софийския градски съд, ФО, 3-ти състав, в частта с която са отхвърлени предявените от Г. Г. Н. срещу Г. Д. Д. и “А” Е. искове с правно основание чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./, е оставено в сила.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, против решението на въззивния съд е подадена касационна жалба от Б. Н. , пълномощник на Г. Г. Н.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, и в подкрепа на това се прилагат копия от решение № 11/20.06.1995 год. по ф. д. № 11/95 год. на ВС, V гр. о. и решение № 245/29.03.1999 год. по гр. д. № 643/98 год. на ВС, ІІ гр. о.
Ответниците С. П. Я., Г. Д. Д. и “Г” Е. /предишно наименование “А” ЕООД/, не са взели становище по касационната жалба.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Г е предявила против С. П. Я., Г. Д. Д. и “А” Е. , обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 26 ЗЗД и чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./. В исковата молба се е поддържало, че ищцата е едноличен собственик на капитала и управител на “А” Е. , и като такава никога не е имала намерение да прехвърли собствеността на дружеството на трето лице. Поддържала е, че в подписаното от нея пълномощно за първия ответник С. П. Я. никога не му е делегирала такива права, но въпреки това на 30.04.2002 год. Я. е сключил договор с Г. Д. Д., по силата на който му е прехвърлил всичките 100 дяла от капитала на дружеството “А” ЕООД. Ищцата е искала на основание чл. 26 ал. ІІ ЗЗД да се обяви договора 30.04.2002 год., сключен между С, за нищожен, поради липса на съгласие, и като се установи недопустимост или нищожност на вписаното с решение № 2/08.05.2008 год. в търговския регистър обстоятелство касаещо прехвърляне на дружествения дял от ищцата на втория ответник, да се постанови заличаването му.
Въззивният съд е приел, че с решение от 03.11.2003 год. по гр. д. № 5074/2002 год. Софийският градски съд, ФО, 3-ти състав, се е произнесъл само по иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./, като е пропуснал да се произнесе по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД. Произнасяне по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е станало с допълнително решение от 24.10.2006 год. и това решение, с което искът е бил отхвърлен, не е било обжалвано пред Софийския апелативен съд, поради което последният е приел, че същото е влязло в сила.
Въззивният съд счита, че искът по чл. 26 ал. ІІ ЗЗД се намира в преюдициалност спрямо иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./, и тъй като допълнително постановеното решение от 24.10.2006 год. поради необжалването му е влязло в сила и като такова е задължително за съда на основание чл. 220 ал. І ГПК /отм./, е приел, че вписаното с решение № 2/08.05.2008 год. в търговския регистър обстоятелство касаещо прехвърляне на дружествения дял от ищцата на втория ответник съществува, което налагало извод за неоснователност на иска по чл. 431 ал. ІІ от ГПК /отм./
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
ВКС ІІ т. о. приема, че в случая материалноправния въпрос по които се е произнесъл въззивният съд, е този за обусловеността на иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./ от иска по чл. 26 ал. ІІ ЗЗД, доколкото резултата от последния дава отговор на нъпроса съществуващо, или несъществуващо е обстоятелството, въз основа на което е извършено вписването. Материалноправният въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият обуславя решаващите изводи на съда. Макар и да е прието, че искът по чл. 26 ал. ІІ ЗЗД се намира в преюдициалност спрямо иска по чл. 431 ал. ІІ ГПК /отм./, по този въпрос липсва произнасяне от решаващия състав, а същият е от значение за решаване на спора по делото. ВКС ІІ т. о. в настоящия състав счита, че в кръга на въпросите по чл. 280 ал. І от ГПК се включват и тези по които въззивната инстанция не се е произнесла, но същите са били поставени от страните в инстанциите по същество, релевантни са за спора и от обсъждането им зависи крайният резултат по предявения иск.
Предвид изложеното ВКС ІІ т. о счита, че в случая е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122/30.01.2009 год. по т. дело № 2196/2006 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 40,00 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: