О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София. 01.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 18.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търговско дело № 676/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 29/31.03.2009 год. по гр. д. № 937/2008 год. Пернишкият окръжен съд е оставил в сила решение № 593/27.10.2008 год. по гр. д. № 2008/2008 год. на Пернишкия районен съд, с което К. С. М. от гр. П., ул. “., бл. 31, вх. “Г”, ет. 7, ап. 19, се осъжда да заплати на ЗПАД “Б” гр. С., ул. “. № 5, сумата 1347,22 лв., представляваща заплатено обезщетение на трето лице по щета № 52-02000-4208339/04-02180-69/2004 год. по застраховка ”Гражданска отговорност” на ЗПАД “Б” гр. С., ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от 25.02.2008 год. до окончателното й плащане, на основание чл. 86 ал. І ЗЗД сумата 653,88 лв., и 165,05 лв. съдебни разноски, като въззивният съд присъжда в полза на ищеца и 400,00 лв. съдебни разноски направени във въззивното производство.
С оплаквания за недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от адвокат М, процесуален представител на К. С. М. от гр. П..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се посочват решение № 381/81 год. на ВС І гр. о, решение № 1207/66 год. на ВС І гр. о. и решение № 2162/69 год. на ВС І гр. о.
Ответникът – ЗПАД “Б” гр. С., е подал отговор по касационната жалба в който излага подробни съображения, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, а в случай че се допусне, моли касационната жалба като неоснователна да се остави без уважение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че К. С. М. от гр. П., видно от протокол за ПТП от 16.04.2004 год., около 20,30 часа при управлението на “О” с рег. № С* собственост на “Е” ЕООД, поради неспазване на предимство е предизвикал ПТП в град П. на кръстовището на ул. “С” с ул. “. с лек автомобил “Ф”, собственост на Т. Г. Г. , който е бил управляван от Д. С. Я. По делото е изслушана автотехническа експертиза, установено е виновното поведение на К. С. М., който е употребил алкохол, не е било спорно че е сключена застраховка “Гражданска отговорност” от “Е” ЕООД град С. собственик на лекия автомобил “О” с рег. № С* както и че ищецът платил обезщетение на третото увредено лице.
Въззивният съд е изложил съображения, че не споделя доводите на ответника за съпричиняване при настъпилото увреждане и поради това е приел, че предявените искове с правни основания чл. 402 ал. І ТЗ във вр. с чл. 495 ТЗ /отм./ и чл. 86 ал. І ЗЗД, са основателни до размера на присъдените от първата инстанция суми – 1347,22 лв. и 653,88 лв., и затова е оставил решението на районния съд в сила.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за отговорността на деликвента пред застрахователя, когато последният е изплатил обезщетение на трето увредено лице при наличие на застраховка “Гражданска отговорност”, но само този факт не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като в случая не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Посочените от касатора решение № 381/81 год. на ВС І гр. о, решение № 1207/66 год. на ВС І гр. о. и решение № 2162/69 год. на ВС І гр. о. не са представени от него, но след извършена проверка, ВКС ІІ т. о. в настоящия състав приема, че тези решения са неотносими към спора по който се е произнесъл въззивният съд.
С посочените от касатора решения се приема, че носителят на правото определя пределите на търсената защита /решение № 381/81 год. на ВС І гр. о./ и, че основанието на иска не е правната квалификация която ищецът е посочил, а фактите на които се е позовал – в този смисъл са решение № 1207/66 год. на ВС І гр. о. и решение № 2162/69 г. на ВС І гр. о.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29/31.03.2009 год. по гр. д. № 937/2008 год. Пернишкият окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: