О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 15.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 11.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 90/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност С. “Р” гр. С., е подал касационна жалба против решение № 326/21.05.2008 год. постановено по т. дело № 317/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК. Независимо, че в изложението касаторът заявява, че в практиката на ВКС /в информационна система “А” и в информационна система “С”/ “аналогичен казус не бе открит”, за наличие на приложно поле по т. 1 са представени копия от решение № 3/06.02.1996 год. по гр. д. № 423/95 год. на ВС ІV гр. о. и решение № 317/28.06.2004 год. по гр. д. № 1014/2003 год. на ВКС ІІ т. о. Касаторът поддържа, че в процесния случай е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация – О. гр. Х., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, като заявява становище, че същата е недопустима с оглед на това, че касаторът не обосновал наличие на приложното поле на чл. 280 ал. І ГПК, а ако се приеме за допустима жалбата е неоснователна, тъй като въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че с договор за приватизация от 28.04.1995 год. ответната община Х. е продала на ищеца магазин находящ се в гр. С. на бул. “. № 1* с площ 71,31 кв. м. С влязло в сила решение по гр. д. № 485/97 год. на ХОС, купувачът – ищец по делото, е бил осъден да предаде владението на трето лице – “А” АД гр. Х. и на 18.02.2004 год. собственикът на имота е бил въведен във владение от съдия изпълнител по изп. д. № 484/01 год. по описа на СИС при РС гр. Х.. Общинският съвет Х. с решение № 323 на 08.07.2005 год. на основание чл. 21 ал. І т. 8 ЗМСМА е възложил на кмета на общината да извърши проверка има ли подходящ имот който да бъде предоставен като обезщетение на ищеца като съдебно отстранен купувач по договора за приватизация от 28.04.1995 год.
Въззивният съд е приел, че искът, с който под формата на пропуснати ползи се претендирало обезщетение в размер на 22 235,00 лв., равни на пазарния наем за ползване на имота, от който ищецът е бил лишен след извършения въвод – 18.02.2004 год. до 18.06.2007 год., за неоснователен. Въззивният съд счита, че такова обезщетение може да се претендира само от собственик на имот, в случай на неоснователно ползване без правно основание по чл. 59 ЗЗД, а ищецът по делото не е собствeник и не е активно материалноправно легитимиран да претендира такова обезщетение
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въззивният съд трябва да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че ищецът не е собственик на имота и не активно матералноправно легитимиран да претендира обезщетение за периода посочен в исковата молба, е от значение за изхода на спора.
В случая обаче не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С решение № 3/06.02.1996 год. по гр. д. № 423/95 год. на ВС ІV гр. о. се приема, че ищецът не е длъжен да посочи правната квалификация на спора, а това е задължение на надлежния съд. С решение № 317/28.06.2004 год. по гр. д. № 1014/2003 год. на ВКС ІІ т. о., се приема, че искът по чл. 189 ал. І ЗЗД за разваляне на договора по чл. 87 ал. І ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, е процесуално недопустим, ако преди това купувачът е съдебно отстранен въз основа на съдебно решение по предявен ревандикационен иск – защото с влизане в сила на решението за съдебно отстраняване договорът за продажба се счита развален. Тези две решения са неотносими към въззивното решение, тъй като съществените въпроси по които се е произнесъл ВС и ВКС се различават от този, който е бил предмет на въззивното решение, нещо което се признава и от касатора в изложението приложено към касационната му жалба.
ВКС ІІ т. о. счита, че в процесния случай е налице соченото от касатора основание и по чл. 280, ал. І, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същественият въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По въпроса за правата на купувача спрямо продавача относно възможността да се търсят вреди изразяващи се в пропуснати ползи, когато купувачът е съдебно отстранен от имот, закупен по реда на ЗППДОбП, няма съдебна практика, поради което настоящият състав счита, че в процесния случай е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 326/21.05.2008 год. постановено по т. дело № 317/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора С. “Р” гр. С., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 444,70 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :